„Колко Европа искаме? За географски периферна европейска държава, пряко изложена всички кризи, този въпрос е от съществено значение”, каза Дончев в интервю за „Блумбърг“, взето в София. „Ако резултатът е политическа структура, в която страните от ЕС, които са негова сърцевина, имат различен статут от държавите в периферията, прогнозата ми е, че това ще създаде рискове за държавите от ядрото”.
България, чието членство, осъществено през 2007 година, беше постигнато с уговорки и ограничения заради опасения, че тя не е готова да се присъедини към най-големия в света търговски блок, работи върху привеждането на жизнените стандарти в съответствие с нормите на ЕС и поддържа икономическия растеж, така че да се вгради по-дълбоко в основната икономика на ЕС. Страната беше засегната от икономическата криза в съседна Гърция и неотдавна трябваше да се справи с миграцията през границите си в северна посока.
България „по никакъв начин няма да е в тежест и се надявам, че ЕС ще прояви политическа зрелост да позволи на България да се присъедини към еврозоната”, каза Дончев. Правителството още не е поставило краен срок за кандидатстване в ERM-2. България, която има обща граница с Турция, става все по-скептична за способността си да влияе върху дебата за мигрантския поток от Близкия изток. Миналия месец правителството настоя ЕС да приложи споразумението с Турция, насочено към ограничаване на мигрантския поток от Близкия изток, през Гърция и България.
„Обезпокоително е, че продължаваме да имаме силни разногласия по най-острия въпрос, свързан с бежанците, където е много трудно да достигнем обща европейска позиция”, каза Дончев. България, която изпълни всички изисквания, за да стане част от безвизовото Шенгенско пространство, „не беше приета по политически причини, и по ирония на съдбата, сега охранява една от външните граници на ЕС, където натискът на мигрантите е най-голям”, каза Дончев.
„Гласът и тежестта на всички страни от ЕС теоретично са еднакви, но на практика не е така”. Брекзит не засяга значително икономическите перспективи на България, каза Дончев, тъй като за Обединеното кралство отива 3% от българския износ. Той повиши прогнозата за тазгодишния брутен вътрешен продукт на 3 на сто, повече от предишните предвиждания на правителството за 2,1 на сто.
В бъдещите преговори за Брекзит България ще се присъедини към Полша и Чехия в настояването си Великобритания да се придържа към правилата за свободно движение на работна ръка в замяна на достъп до единния пазар на стоки и услуги, каза Дончев. Това е червена линия за много други бивши комунистически държави, чиито граждани често пътуват до по-богатите западни страни, за да работят там, след присъединяването им към ЕС от 2004 година насам.
„Политическото предизвикателство е да се изработи обща европейска позиция. Ако позициите на държавите членки се твърде различни, преговорите ще са много по-трудни”, изтъкна Дончев. Отказът на британския премиер Тереза Мей да каже кога ще задвижи началото на преговорите по Брекзит, засилва оплакванията, че протакането може да навреди на 27-те членки на ЕС. „Сътресението, през което преминава ЕС, може да доведе до повече Европа и по-голямо укрепване, може да допринесе за изглаждане на раздорите между членките на ЕС или напротив – да доведе до разпадане на ЕС”, каза Дончев, цитиран от БГНЕС. „Желанието ми е Брекзит да има мобилизиращ и укрепващ общността ефект”.
