Наскоро, не знам дали е заради стария празник – 9 септември, или заради друго, но Кеворк написа нещо много важно. То хем е толкова празнично, хем толкова озадачаващо, че пак ни връща към нашата българска противоречивост и понякога безочие.
Но какво да правим с историческата си българска обремененост, стигаща понякога до наглост и безвремие, стигаща до забрава и полуда. Кеворк запита твърдо, тъй като има опит в тази сложна устна и писмена материя, дали и „Съединението прави Силата – и има ли по-фалшив надпис от този, който краси Парламента?” Стряскащо! И уточни в голямо заглавие – „И Бъчварова се изкара десидент, критикувала пред баща си, който бе номенклатура на Живков.”
Браво на Кеворкян! Арменците трябва да се гордеят с него. Добре, че го има да се подредим и ние до него от време на време, да ни отсрами поне. Те арменците си го имат нюхът от вътре по-съкровено, по-чисто, някак си по честно, по-искрено. Така са свикнали, вече 18 века. А и родовата памет на семейно ниво при тях е желязна. Те не са люшкани като нас българите – 13 века насам и натам в противоречието, а от там и в бездната или в „дупката”, която Кеворк ни описва. Арменците и такива като Кеворк могат да ни бъдат показателя, трезвият избор, силата на откровеността, а може би и стрелочника в тъмната ни бъдеща история занапред. Арменците трудно вярват на българите. И това не трябва да ни обижда, а да ни прати в размисъла! Защо?
Аз самият изпитах остро това! През декември 2013 г. споделих пред Кеворк публично, че след 30-60 дни тогава, Георги Първанов ще направи система, в която ще доопредели старта на новото управление на България. Арменеца с изтънчения си нюх се ядоса! Откъде накъде според него някакъв второразряден българин при това не от София, а от някакво Старозагорско село прави тези елементарно сбъркани прогнози. Даже ми обеща, гласно и ясно пред милион зрители, че ще ме покани на втори разговор като определи и датата – 8 февруари 2014 г. Но после забрави. Но Първанов не забрави. Изпълни прецизно своята програма по месеци, дни и часове. И това може да го направи само един български шмекер, с един замах, с един удар. Арменецът тук е без думи!!! Той може да отразява всичко това само постфактум. Негова фантазия е далеч по-искрена, чиста, нравствена. За него двуличието в случая е непознато, а искреността арменска е остра като ятагана на поробителя. За това не е и вярвал, че ще бъде толкова жестоко съсечен. За това и не вярва, все още, че света вече 100 години не осъзнава мъката по онова нечовешко изтребление на народа му.
Дядо ми много обичаше арменците, а аз за сега малко като че ли се отплеснах в мислите си по главното. А то беше за шмекерите български преди 9 септември и след него. А защо не и за сега.
За да докажа тезата си, трябва пак да цитирам Кеворк, иначе няма да бъда точен. То е за министър Бъчварова. И тя е от комунистическите запъртъци, които си играят с България. Няма да Ви харесат американците, каквото и да дрънкате. Светът не е отдавна такъв, какъвто го помните покрай номенклатурния кеф на бащите си. Същата Румяна Бъчварова се изкара и тя късен десидент: критикувала пред баща си, който беше номенклатура на Политбюро, Живков! Хайде, Плевнелиев и на нея даде един тиквен медал за късно инакомислие. Тия никакви хорица завъртяха чивийте на Бойко – и сякаш това е окончателно.
Бойко навремето излезе в доброволна изолация, твърдеше, че не допуска приятели край себе си. Обаче компенсира липсата им с медийни услугари, които му създават много повече грижи и от най-користният приятел. Трябва да ги върже за една нощ при кучетата си и така да озапти глупавата им алчност за ласки. Но няма да го направи.”
Кеворк говори за някаква огромна „дупка” в българската политика. Ако се погледне в нея, най-отгоре „как да преглътнеш един Ненчев – „стария тъпан” например” – уточнява той. Но ако се взреш по-дълбоко в „дупката” не можеш да не забележиш как се кикотят цели двама външни министри. И днешният Митов, и вчерашният Вигенин сигурно са били в една детска градина. Жалко, че са останали с акъла си от ще там. Ако стане Буров от гроба и види какви външни министри има България днес трудно би въздъхнал за приема му в Пазарджишкия затвор. Жалко! Такива уникални шмекери, думи нямам!
Но „крушката си има опашка” е казал народа. За да видим защо прехода и силата ни отиде на вятъра, трябва да разшифроваме в детайл ония, които отразяват днешният ни ден и ни баламосваха през последните 25-26 години. Трябва в детайл да изследваме медийната и социологическата база на държавата днес, чрез сенките на Живков. Това са приятелите, ортаците, колегите на Бъчварова, които отраснаха под крилото на БКП. За тях Живков и бащината им номенклатура им гарантира супер представителност, управленски мащаби, собственост и брилянтно бъдеще! Те днес са спокойни. Пият си виното от „собствените си” нови и атрактивни лозови масиви, неограничени по декари с гласувания закон от БСП, посрещат изгрева на слънцето, сутрин рано още в 4,30 часа край Каварненския бряг, преди петлите да са изкукуригали за първи път. Тях не ги интересува, че 700 000 българи живеят в абсолютна бедност – по 115 лв. на месец. Тях не ги интересува, че в Гватемала получават по 100 евро повече минимална заплата, отколкото в България. Тях не ги интересува, че България не е в Латинска Америка, но олигархията, циганията, наркоманията ни е приземила там – в „дупката” за която Кеворк говори. Но и тази „дупка” не е безкрайна, като търпение, като улисване или по-скоро като нехайно дремене. После след голямото разтакаване и многото лъжи е възможно видимите последствия на огромната народна омраза вместо да сепне, да се разпали ужасно. И тогава Бъчварова и нейните приятели, нейните сънаследници от ЦК на БКП, от Живковата камарила и Станишеви аргати, ще усетят народната любов с пълната й сила.
И понеже искам да бъда искрен до край, считам, е нужно да ги предупредя точно и ясно. Съберете се и се уточнете. Поговорете и вижте до къде докарахте България. Всички олигарси, които изродихте започват да нервничат и вият упорито от завист. Част от тях се накрадоха много повече от другите. Техните милиони, заграбени от държавата продуцират неистова омраза към политическата класа. Сега противоречието между тях е само с държавата и ръкоположените им профсъюзи. Днес олигарсите отказват минималните осигурителни прагове, защото осъзнават, че това ще им струва милиони от техните резерви, но утре ще тръгнат другаде. Ще тръгнат да се стрелят и самоликвидират, защото загубите им ще бъдат огромни. И те усещат това твърде прецизно.
Всички латифундисти, които Вие – живковистите стъкмихте е най-вулгарното Ви деяние към българската земя. Къде Ви е средната класа в земеделието? Защо беше нужно да има собственици на земя на повече от 10 000 дка? Защо беше нужно 550-600 души да получават 90% от милиардната помощ в земеделието? Защо беше нужно тази слободия без никаква регулация? Защо? Защо? Защо? Защо има хора, които обработват 400 000 – 500 000, милион дка земя? Това в България днес го няма никъде, нито в Германия, нито в Америка. Има само в Латинска Америка, но и там с регулация. Така няма да продължи. Рискувате да загубите собственост, сили, наследства, бъдеще на Вашите деца. Съберете се и решете. С лъжите и манипулациите на Живков няма да отидете далеч. Бъдещето Вие е на илюзия и е похабено от лакомостта Ви. Знае се от историята, че тя – лакомостта няма край за отделния човек, но когато това касае милиони, то рискът за манипулаторите е голям. Те обикновено биват наказвани като организатори в една стресова държавна ситуация, която неминуемо са задава.
С голямото ми уважение към министърката считам, че в организационно отношение е нужно да предизвика предложената среща от мен. Нека именитите наследници на Живков се съберат и помъдруват за днешния и утрешния ден на България. Тодор Живков ги готви усърдно, неотстъпчиво и перфектно за това. Да управляват, да знаят, да се ползват от властта изцяло и неотменно. Както той го правеше. С финес, с лъжа, манипулация и подлост!!! Нека поговорят и усетят пулса на гладните в България, иначе науката им отива в канала, в непотребността и загубата на времето. И загубата на парите, с които държавата ги готвеше в чужбина за утрешните, т.е. за днешните съуправляващи на всяка власт в държавата. Г-жа Бъчварова спокойно може да покани всички, които се чувстваха приласкани в Живковия еталон за присъствие и приемственост. Дано не забрави или пропусне доста известни представени пред обществото като авторитети, фалватери на свободата, ценители на изкуството и познавачи на словото.
Надявам се, че на тази съдбовна предизвикана среща за настоящето и бъдещето на България да не отсъстват важни хора като Копринка Червенкова, проф. Стоян Михайлов, проф. Александър Мирчев, проф. Румен Гечев, Миглена Кунева, Валентин Златев, Кънчо Стойчев, Валери Найденов, Стояна Георгиева, Андрей Райчев, Светослав Божилов, Иво Прокопиев, Тодор Батков, проф. Евгени Дайнов, Огнян Минчев, Милен Велчев, Стоян Марков.
Финансовият експерт Кольо Парамов специално за Фрог нюз
