Фермите на двама стари съученици се намират една до друга в централните части на България. В едната група трактори орат през безкрайни златни полета със зърно. В другата, сама жена бере малини под жаркото слънце. Докато 43-годишният шеф на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов се радва на голям годишен оборот благодарение на своята реколта, неговата съседка Надя Петкова се затруднява да изкара дори и малка печалба от фермата си за органични продукти край село Труд. Така започва материал на АФП за състоянието на родното земеделие. „Всичко това е ръчен труд. Всеки стр
В деня за пазар възрастните й родители й помагат. „Била съм на прага да се откажа много пъти. Но това е моето призвание“, казва 43-годишната жена. Разликите в мащабите и доходността на двете ферми отразяват спорния начин, по който България избира да раздава ценните субсидии на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз. ОСП предлага редица инструменти за финансиране на държавите-членки, в това число и плащания на хектар за фермерите. До тази година България, която се присъедини към блока през 2007 г., беше една от малкото държави, които раздаваха тези директни субсидии, без да поставят ограничения за сумите, давани на един човек.
В резултат на това в най-бедната държава от ЕС започнаха да изникват „мегаферми“ с лесни за отглеждане пазарни култури за износ. Днес те преобладават, като обичайният им размер е около 2430 хектара (или приблизително половината Манхатън) – близо десет пъти повече от средните за Европа 250 хектара, показват данни на българския Институт за икономически изследвания.
Според критици това е изкривило земеделския модел в бившата комунистическа държава като възнаграждава тези, които контролират най-голяма част от земята и изтласква традиционните продукти, които са по-трудни и по-скъпи за култивиране. „Преди бяхме известни с нашето бяло саламурено сирене, което изнасяхме. Сега изнасяме пшеница и внасяме мляко и месо. Българските зеленчуци също изчезнаха от пазара“, казва земеделският експерт към Института за икономически изследвания Огнян Боюклиев. В наскоро публикуван доклад Боюклиев посочва, че ОСП е концентрирала земеделска земя и субсидии в ръцете на няколко милионера. Проучвания показват, че близо 100 земеделски холдинга получават близо 75% от европейската помощ, което се равнява на около 380 млн. евро за 2016 г. досега. „Ако обработвам 30 000 хектара, умножете ги по 150 евро и ще получите представа за това колко големи са тези суми за фермерите в държава като България. Това са много големи пари“, каза още Боюклиев пред АФП. Някои наблюдатели обвиняват правителството за това, че поощрява законодатели и фермерски организации да се възползват от системата. „Това обърна пазара и превърна субсидиите в източник на доходи за фермери, които си купуват нови жилища и автомобили“, посочи пред АФП земеделският анализатор Николай Вълканов.
По-рано тази година България въведе годишен таван за помощи от 300 000 евро за един кандидат. Въпреки това експерти посочват, че това просто е накарало големите собственици на земи да регистрират отделни ферми с имената на служители и така отново да прибират финансирането за всеки хектар. Омагьосан кръг Зърнопроизводителите отхвърлят критиките. Вместо това те посочват, че техните усилия са върнали живота на големи части от земята, която е останала необработваема след падането на комунизма. През 90-те правителството взе решение да върне на собствениците всички земеделски парцели, обработвани от комунистическия режим. Но реституцията предизвика много главоболия заради спорове с разтегнатата собственост и миграцията към градовете. В средата на целия този хаос шепа схватливи предприемачи като Русалов осъзнаха, че плановете на България за членство в ЕС ще дадат път на субсидии и започнаха да взимат земя евтино. „Не би трябвало да се смята за проблем това, че по-голяма част от фондовете отива в малка група. Фактът, че има фермери, които консолидират земята си и правят пари от това – не виждам нищо нередно в това“, каза пред АФП Русалов.
