Независимият депутат Велизар Енчев предложи да се въведе задължителна военна служба за 18-годишните младежи, които не са завършили средното си образование. Депутати от парламентарната група на Патриотичния фронт пък предложиха задължителната военна служба да продължава 6 месеца за младежи, навършили 19 години.
"Не са малко страните в Европейския съюз, в които има наборна военна служба - Турция, Австрия, Норвегия, Гърция, Дания, Швейцария. Чухме аргументи, че връщането на наборната военна служба било затвор, ограничаване на правата, не било демократично. Като махнем Турция, която не можем да броим за демократична държава, не виждам какво можем да критикуваме в останалите шест държави, че те били недемократични и прилагали затвор за своите младежи. Това е несериозно като аргументи. В Латвия се обсъжда връщането на наборната военна служба. В Австрия, където има наборна военна служба и е девет месеца, се обсъжда дали тя да стане 12 месеца", заяви съпредседателят на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов.
"Нашите аргументи бяха, че в сегашното си състояние Българската армия не е във възможност да изпълнява своите конституционни задължения. При необходимост, ако се наложи да бъдат мобилизирани младите хора, те ще бъдат без необходимата подготовка. Това на практика означава да ги хвърлиш като пушечно месо и да ги жертваш без да има никакъв ефект от това, че си ги облякъл в униформи и си ги изпратил на фронта. Затова предложихме възстановяване на наборната военна служба за всички навършили пълнолетие младежи от шест месеца и доброволна военна служа", поясни още Каракачанов.
Реформаторите обаче остро възразиха срещу връщането на казармата, което възмути друг патриот Милен Михов.
Да сравняваш армията със затвор, означава да сравняваш храбрия български войник с престъпник, заяви той.
Всички ние сме родители, имаме деца, внуци, светът се променя и за съжаление, към лошо, войната наближава границите, опасява се депутатът.
Според реформатора Борис Станимиров не било сега времето за връщане на задължителната казарма. Един от основните проблеми в армията е слабото въоръжение, затова са нужни доста средства, включи се и Петър Славов. „Ще трябва ресурс за това къде да бъдат настанени тези хора, да бъдат издържани. За младите хората казармата от едно време наистина беше равносилна на затвор”, подчерта Славов.
Спомени от казармения живот представи и Димитър Байрактаров от ПФ. Той бил оператор на радиолокационна станция. Аз съм служил в ракетни войски, приключил съм военната си служба с майсторски клас, което е равносилно на висше образование, похвали се той. Разказа как участвал в предотвратяване на "вражеско нахлуване на самолети".
Колко от вас натиснаха зеленото бутонче за бюджета на НСО, една паразитна служба, където високо квалифицирани служители трябвало да пазят политическата класа, ядоса се Байрактаров. Кой е този умник, който реши, че българският войник е бил затворник, ама българската армия не съществува от 9 септември, а много преди това, захапа той реформаторите.
Байрактаров с умиление си спомни народното изпращане на войника. Според него това било празник - да постъпи момчето в редовете в армията и да излезе от дете в пораснал мъж, с възпитани навици на отговорност и дисциплина.
Патриотът упрекна противниците на наборната служба, които едва ли не искали вместо войници, младите муъже се дрогират. Те трябва да бъдат друсани, наркомани, да са гейове, да участват в гейпаради, ядоса се Димитър Байрактаров.
Веднага след гласуването Красимир Каракачанов даде брифинг. Според него промените в Конституцията, с които се закрива казармата, били прибързани.
Ситуацията в света показвала, че са нужни допълнителни мерки, за да се гарантира сигурността на България. В сегашното си състояние Българската армия не е в състояние да изпълнява професионалните си задължения, смята патриотът. Времето отдавна е дошло, категоричен бе лидерът на ВМРО. Младите българи трябвало да получават необходимата военна подготовка. Той се закани да внасят проекта до дупка, ако не мине на второ четене. 60,8% от българите подкрепяли задължителната казарма, а 70% са за връщането на трудовата повинност.
