Това е една история за бавната разруха в родното образование. Главните герои в нея са обикновени хора, отдали се на едно училище. Училище, в което за пръв път след 82 години, звънец вече няма да бие. Добре дошли в с. Недан - поредното село, в което времето спира, а класните стаи остават в историята.
35 години от живота на Евгени Александров преминават в училище "Христо Ботев". Той е последният директор тук и получава най-тежката задача - да заключи вратите на родното си школо.
"Много е тежко да се случи на мен. Аз да затворя родното си училище. Случи се така, че много намаляха децата и не можехме да формираме дори маломерни паралелки", казва Александров пред Bulgaria ON AIR
Затова Общинското решение е от 1 септември училището в село Недан да остане в историята.
"Просто очаквахме...дали ще бъде тази или другата година, защото децата ни напуснаха не само Недан, но и пределите на България. Имаше родители, чиито деца учат, по една или друга причина през годините, в съседния град - Павликени. "А, какво ще стане, ако върнем децата си в Недан, господине" - Викам: "Късно е", посочи Александров.
"Не бях идвал от няколко дни, нали стана дума кога идвах за последно, откакто съм предал. Неприятно усещане, че отварям една тиха и пуста сграда", заяви той.
Шокът от празните стаи е голям и за Димитрина Недкова. 20 години тя е била начело на училището в Недан, а сега не може да понесе, че вижда с очите си неговата разруха.
"Мъчно ми е много, че няма да има училище, защото там, където няма училище, няма и село", каза Недкова.
През последните 31 години 15-септември е празник и за Боян Боянов. Днес пенсионираният учител по български език и литература не крие огорчението си, че някой е допуснал училища да затварят врати.
"Имаше едно стихотворение, наречено "Каменарче". Там то разрушаваше скалите, за да построи нов път в тези канари. За съжаление сега няма каменарчета. Няма кой да върти чука", заяви Боянов.
"Младите хора са в цяла Европа - Холандия, Германия, Швеция. Предполагам, че ще се върнат."
"Тази голяма сграда, която е построена с единствената цел да бъде училище, аз не виждам какво може да се случи, освен да се разруши", коментира Александров.
"Хората, които са го строили през 34-та - 36-та година през миналия век, ако сега го видят в какво състояние е, ще потънат два пъти по-дълбоко в гроба... Докъде я докарахме", чуди се Боянов.
И така, след 82 години история и над 320 ученика, половин век по-късно равносметката в село Недан е тъжна. Малко над 1000 жители, 1 първокласник и затворено училище. Съдбата на школото тук е ясна - ако не намери своя купувач, ще е поредното училище, което ще тъне в разруха.
