Най-големият препъникамък в новия закон за образованието е структурата 7-10 клас. Няма кой да каже как учениците ще преминават от един етап до 4 клас в следващия етап до 12 клас в различни училища. Това коментира пред Фрогнюз директорът на СОУ „Петко Р. Славейков“ в Кърджали Милко Багдасаров.
„Да речем съм осъществил прием след 7 клас, направил съм паралелките и в един момент като учениците станат в 10 клас трима от едната паралелка, шестима от другата и седем от третата ще отидат да учат в техникум. На какъв принцип ще отидат да учат там? Щом отидат в техникума и станат 15, няма да стигат парите, за да ги обучават. Аз също ще имам проблем, защото няма да мога да си сформирам паралелките. Това са бомбички, които ще гърмят впоследствие”, пояснява Багдасаров.
„Има изисквания, които са неприложими в малкото училище. Едно такова е да идват хора отвън в учебното заведение, които да мотивират децата. Такива хора няма къде да намериш в едно село например.
Министерството е решило държавата да дава пари на частните училища, това решение може впоследствие да се промени. Това е поправимо. Може да се преоцени то и парламентът да вземе друго решение”, каза още директорът.
„В първи клас има промяна в изучаването на буквите, а няма нов буквар. Родинознанието го няма, тревожно е, че няма да се изучава българска история от 1 до 4 клас”, посочва други недостатъци на образователната система народният представител Мариана Бояджиева.
„Държавните образователни стандарти трябваше да бъдат готови със закона. За съжаление 8 от тях предстоят да се изготвят”.
„Друг тревожен проблем е преминаването на професионалните гимназии в сферата на земеделието и храните от Министерство на земеделието към Министерство на образованието и оттам към общините. Проблемът е много сериозен и е свързан с издръжката им”, поясни Бояджиева.
