Ексцентричният Салвадор Дали живее непрекъсната борба с всичко несправедливо. Никога обаче не е бил скромен. За себе си казва – „Сюрреализмът – това съм аз”.
Дали е роден през далечната 1904 г. в Каталония в семейството на нотариус. Още от малък показва таланта си, който е забелязан от близките му. Родителите му правят собствено студио, където малкият Дали да твори. Той получава първоначалното си художествено образование в Общинското художествено училище. През 1917 г. бащата на Дали организира в семейната им вила изложение на рисунките му с въглен. През 1919 г вече юноша, Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас.
През 1921 г. майка му почива от рак, а баща му се жени за неговата леля, от което Дали е леко възмутен. Година по-късно се мести в Мадрид, където завършва Академичта по изящни изкуства „Сан Фернандо”. Сред колегите си Дали става изключително популярен с ексцентричната си външност в стил 19-ти век и буйния му нрав. Привличат внимание и неговите експерименти в кубизма, въпреки че той не разбира напълно това движение поради оскъдната информация и липсата на кубисти в Мадрид по това време. Дали се занимава също и дадаизъм, което се отразява на цялото му по-късно творчество. Става близък приятел с Федерико Гарсия Лорка и Луис Бунюел.
През 1924 г. е затворен за 35 дни в Жирона по обвинение в компрометираща дейност. През 1926 г. е изгонен от Академията малко преди последните си изпити заради изявление, че никой от факултета не е компетентен да го изпитва. През същата година посещава за пръв път Париж, където се запознава с кумира си Пабло Пикасо. Пикасо вече е получил положителни отзиви за младия Дали от Жоан Миро. През следващите години Дали се занимава с театрален дизайн. Художникът активно подкрепя сюрреализма, част от който става самият той. През 1929 г. среща съпругата на своя приятел Пол Елюар – Гала Елюар. Тутакси двамата стават любовници. 1934 г. двамата сключват граждански брак с 11 години по-възрастната от него Гала. Дали е изключен от сюрреалистите заради свои изказвания против Адолф Хитлер. В същото време Стефан Цвайг го запознава със Зигмунд Фройд, на когото Дали прави няколко портрета. През 1940 г. Втората световна война обхваща Европа. Дали и Гала напускат Франция малко преди нацистката инвазия и заминават за САЩ, където живеят през следващите 8 години. През 1942 г.
Дали публикува своята романизирана автобиография, озаглавена “Тайният живот на Салвадор Дали”. През 1943 г. прави своята първа колекция бижута за дук Де Вердура, а през 1946 г. работи с Уолт Дисни върху проект за анимационен филм, озаглавен "Дестино", който никога не е вижда бял свят. В същата година илюстрира Дон Кихот Макбет и прави декори за филма на Алфред Хичкок През 1982 г. испанският крал Хуан Карлос удостоява Дали с титлата Маркиз на Пубол. В същата година умира съпругата му, което губи желанието у Дали за живот. Започва целенасочено да обезводнява организма си – може би опит за самоубийство или желание да изпадне в летаргия като някои видове животни. През 1984 г. в спалнятя му в замъка Пубол избухва пожар при неизяснени обстоятелства, но Дали е спасен, макар и с тежки изгаряния, и се завръща във Фигерас.
.jpg)
Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас. По случай 100-годишнината от рождението на Салвадор Дали, негови сънародници от каталунския град Жирона направиха гигантски бутифар (вид местен колбас от свинско месо), който беше дълъг 850 м и тежеше 1 тон. Дали много обичал въпросния деликатес и когато емигрирал в САЩ по време на гражданската война в Испания, той редовно поръчвал да му изпращат от него. Политиката творецът е характеризирал с две прости думички – „вицът на историята”. За сюрреализмът казва – „Сюрреализмът - това съм аз.”
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
