Симеон Сакскобургготски е предпоследният вариант на ГЕРБ за кандидат-президент. 78-годишният бивш цар и бивш премиер досега отказвал да приеме, но досегашната сигурна Йорданка Фандъкова се оказала неподходящ избор.
Социологически проучвания, пазени в тайна, показвали, че столичният кмет нямал никакво влияние и авторитет сред структурите на партията след околовръстния път. Масово активистите в страната заявявали, че не могат да мотивират избирателите да гласеват за Фандъкова. Първо, тя нямала капацитет за държавен глава и второ – не притежавала никаква харизма.
Разговорите с царя били предпоследният спасителен вариант. Познавали го по света, бил уважаван политик и се ползвал с подкрепата на европейските монархии. Бил също така компромисна фигура и за Вашингтон, и за Москва. Ако пък загубел ГЕРБ щели да се оправдаят, че хората не го харесват.
Още преди Лютви Местан да бъде отлюспен от ДПС той и олигархът на движението Делян Пеевски нееднократно посещавали Симеон Сакскобургготски в резиденция „Враня”. Още тогава имало уговорки царя да приеме за президент, а турците да покрепят кандидатурата му. Още преди година имало договорка ГЕРБ да издигне царя, а ДПС да налее гласове за победата на изборите.
През последните дни Симеон заявил, че би се съгласил, само ако ГЕРБ започнат истински реформи, а ДПС се освободи от Пеевски и се разграничи от модела Кой. И преговорите зациклили, а Пеевски реагирал като изрекъл по адрес на царя доста нецензурни думи, твърдят запознати.
В ГЕРБ вече се готвели за издигане кандидатурата на Бойко Борисов като последен и единствено печеливш вариант за партията. Само той все още имал подкрепата на достатъчно гласоподаватели, че да победи. При това на втори тур. Тайните социологически проучвания обаче показвали, че след скандалите с продажбата на Дипломатическия клуб и царските конюшни рейтингът на премиера и тръгнал надолу.
Отказът му да се разграничи от Делян Пеевски и мафиотския кръг около олигарха от ДПС правел дори неговата победа проблематична. Засега надеждите се поддържали от липсата на критики от страна на конкурентните кандидати от други партии и инициативни комитети. Също и в контролирания вот, който гарантирал на ГЕРБ „старт” с около 150 000 зависими от партията гласоподаватели.
