България влиза в кандидат-президентската кампания със запазващо се ниско доверие към всички основни институции. Парламентът има подкрепата на едва 8% от анкетираните, главен прокурор - 10%, правителство - 16%, президент - 21%.
В зависимост от силата на кандидатурите и доминиращите теми в кампанията, тази постоянстваща криза на доверие може да доведе до протестен вот, или до апатия и слаба избирателна активност. Това сочи регулярното тримесечно проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 9-15 септември сред 1026 пълнолетни жители на страната. Изследването очертава основни тенденции в обществените нагласи и политическата картина в страната.
Фокусът върху президентската институция, която не е обвързана с текущите задачи на изпълнителната власт, дава шанс на българите да погледнат на предстоящите избори и през призмата на големите теми пред страната ни.
57% от гражданите с право на глас заявяват готовност да гласуват на президентските избори, а 51% - на референдума, който ще се проведе заедно с тях.
Напрежението, с което беше съпроводено излъчването на голяма част от президентските кандидатури, се е отразило негативно на рейтингите на Георги Първанов и лидерите на Реформаторския блок. Без поражения излизат Корнелия Нинова, Татяна Дончева, Красимир Каракачанов. Макар и с нарастваща поляризация в оценките, първо място по доверие запазва лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Нарастваща тревожност от външно-политическата среда и умерена критичност във вътрешно-политически план доминират в общественото мнение два месеца преди президентските избори. Струпването на множество проблеми, които са различни по своята същност и респективно, по начини и възможности за разрешаване, изостря вниманието на хората. В комбинация с предстоящите президентски избори, тази ситуация поляризира общественото мнение по редица политически въпроси.
За последните три месеца одобрението за работата на кабинета спада леко от 18% до 16%, а в оценките за дейността на премиера се увеличава поляризацията - нарастват и положителните (33%), и отрицателните (40%) мнения.
Вицепремиерът Томислав Дончев и регионалният министър Лиляна Павлова продължават да се открояват като отличниците на кабинета. Позитивен тренд през периода регистрират спортния министър Красен Кралев, транспортния Ивайло Московски, енергийния Теменужка Петкова, а негативен - министрите на културата Вежди Рашидов и на икономиката Божидар Лукарски.
Доверието в институциите се запазва в рамките на регистрираното в няколко поредни проучвания ниско равнище. С по-значима подкрепа се ползва президентът Росен Плевнелиев, който приключва мандата с одобрение от 21% и неодобрение от 39%. Доверието в парламента продължава да е устойчиво ниско (8%). Аналогично е отношението към главния прокурор (10% положителни оценки).
Армия и полиция - две много важни с оглед на актуалната ситуация институции – се ползват с малко по-високо доверие. Армията (28% одобрение срещу 28% неодобрение) остава с относително най-позитивно отношение, но и тя е засегната от тенденцията на поляризация. В мнението за полицията отрицателните оценки (44%) чувствително преобладават над положителните (17%).
