Учещите в прогимназиален етап възрастни стават все повече. Това сочат данните за изпълнението на Национална стратегия за учене през целия живот (2014 – 2020), одобрен от правителството. В сравнение с 2014 г. броят на учещите в прогимназиалния етап възрастни нараства с 12 на сто. Преобладаващата част от тях (75,3%) са записани в различни програми за придобиване на степен на професионална квалификация, съобщава АзБуки. Анализът на участниците в дейности, свързани с ученето през целия живот, по възрастов показател сочи, че през последните шест години най-активна е била групата на 25 – 34-годишнит
„Обнадеждаващото е, че техният дял нараства непрекъснато – коментира Валентина Дейкова, началник отдел „Учене през целия живот“ в МОН. – Слабо засега остава равнището на участие на хората над 45-годишна възраст, които всъщност имат сравнително най-силна потребност от повишаване на знанията и уменията си за новите технологии. И ако не се вземат мерки в тази посока, този проблем все повече ще ни тежи. Обикновено упрекът е към пазара на труда. Но сега виждаме, че безработицата намалява, а в същото време се увеличава броят на свободните работни места, за които няма квалифицирани специалисти. Затова е много важно да съумеем да популяризираме максимално ползата от ученето през целия живот.“
Друг положителен момент в доклада е и чувствителното намаляване на дела на младите хора на възраст 15 – 29 навършени години, които не участват в някаква форма на образование и обучение и не работят. През 2013 г. те са били 25,7% , през 2014 г. – 24% , а през 2015 г. – 22,2% . По този показател намалява и разликата със средния дял в ЕС – през 2013 г. тя е 9,8%, а през 2015 г. спада до 7,4%. Една от основните задачите пред страната ни е да се намали делът на преждевременно напусналите младежи между 18 и 24 години под 11% през 2020 г.
„Положените досега усилия дават резултати, но въпреки всичко трябват много по-силни мерки – на национално, областно и местно ниво – подчертава Дейкова. – Този процес на областно ниво досега въобще не е планиран. Затова определихме 6 пилотни области, в които направихме координационни центрове – Бургас, Видин, Хасково, Габрово, Русе, Пазарджик. Там ще обучим хората да правят анализи за ученето през целия живот и да планират. Ако сравним състоянието в страната, може да се каже, че най-учещият регион е Плевен. Това означава, че там има достатъчно образователни институции, както и хора, желаещи да се обучават.“
Най-учещият регион е Плевен
Учещите в прогимназиален етап възрастни стават все повече. Това сочат данните за изпълнението на Национална стратегия за учене през целия живот (2014 – 2020), одобрен от правителството. В сравнение с 2014 г. броят на учещите в прогимназиалния етап възрастни нараства с 12 на сто. Преобладаващата част от тях (75,3%) са записани в различни програми за придобиване на степен на професионална квалификация.
Анализът на участниците в дейности, свързани с ученето през целия живот, по възрастов показател сочи, че през последните шест години най-активна е била групата на 25 – 34-годишните.
„Обнадеждаващото е, че техният дял нараства непрекъснато – коментира Валентина Дейкова, началник отдел „Учене през целия живот“ в МОН. – Слабо засега остава равнището на участие на хората над 45-годишна възраст, които всъщност имат сравнително най-силна потребност от повишаване на знанията и уменията си за новите технологии. И ако не се вземат мерки в тази посока, този проблем все повече ще ни тежи. Обикновено упрекът е към пазара на труда. Но сега виждаме, че безработицата намалява, а в същото време се увеличава броят на свободните работни места, за които няма квалифицирани специалисти. Затова е много важно да съумеем да популяризираме максимално ползата от ученето през целия живот.“
Друг положителен момент в доклада е и чувствителното намаляване на дела на младите хора на възраст 15 – 29 навършени години, които не участват в някаква форма на образование и обучение и не работят. През 2013 г. те са били 25,7% , през 2014 г. – 24% , а през 2015 г. – 22,2% . По този показател намалява и разликата със средния дял в ЕС – през 2013 г. тя е 9,8%, а през 2015 г. спада до 7,4%. Една от основните задачите пред страната ни е да се намали делът на преждевременно напусналите младежи между 18 и 24 години под 11% през 2020 г.
„Положените досега усилия дават резултати, но въпреки всичко трябват много по-силни мерки – на национално, областно и местно ниво – подчертава Дейкова. – Този процес на областно ниво досега въобще не е планиран. Затова определихме 6 пилотни области, в които направихме координационни центрове – Бургас, Видин, Хасково, Габрово, Русе, Пазарджик. Там ще обучим хората да правят анализи за ученето през целия живот и да планират. Ако сравним състоянието в страната, може да се каже, че най-учещият регион е Плевен. Това означава, че там има достатъчно образователни институции, както и хора, желаещи да се обучават.“
