Някога, много отдавна, живеел Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният веднъж се замислил: - Нашият Майстор е толкова мъдър, а дали има въпрос, на който няма да може да отговори? Отишъл ученикът на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Застанал пред Майстора и попитал: - Учителю, можете ли да познаете каква пеперуда държа между дланите си - жива и
Огнян Стефанов
Може Сергей Станишев да е чел тази притча от Изтока. Може и да не е. Но извънредният пленум на БСП премина под знака на това единствено питане: Жива ли е пеперудата или не. Не знаем само колко е бил готов председателят на партията да стисне длани ...
Странно защо някои медии разпространиха като новина решението Румен Овчаров и Румен Петков да не са повече заместници на партията. Вече ставали обикновени секретари. По-смешно нещо едва ли можеше да се измисли. Отпаднаха трима от старите членове на ИБ, влязоха нови трима. Дори най-заклетите оптимисти няма да си позволят да мислят за тази промяна като за промяна. Но в новата тройка имало жена, при това доктор, при това от Кърджали, при това - туркиня. На фона на Догановите ендшпили с Йордан Цонев, Мая Вапцарова, Надежда Захариева, Росен Владимиров и др. действието на Станишев е като помръдване на листо от юлския вятър. Джулай морнинг в БСП не се случи. Нямаше хипита, нямаше нощна любов, нямаше дрога и най-вече - нямаше песен. Всичко бе вяло, като преглед на художествената самодейност в селско читалище.
Питам се как е възможно страхът от истината да е толкова силен и сковаващ? В предаването „Неделя 150" членът на новото ръководство Антон Кутев смачка и последната капчица надежда, че БСП-ръководството има някакво желание за промяна. Този партиен секретар, подкрепен мощно от мазните и угоднически въпроси на водещия Величко Конакчиев, редеше по стахановски позивна след позивна, сякаш бе говорител в радио „Христо Ботев" през 1944 година. Дори когато и сервилничещият Конакчиев не издържа и попита с треперещ глас по повод новия шеф на предизборния щаб Евгени Узунов дали е работил в ЦК на Комсомола, Кутев сякаш само това и чакал, ревна гороломно: „Това е негов плюс, бих казал. Натрупал е организационен опит, направил е биография ..." Боже Господи! Чакахме „Джулай морнинг", посрещнаха ни с „Пионери, комсомолци!" Никой ли не е съобщил на Кутевци, че Берлинската стена вече я няма, че вождът и учителят на българския народ кротко почива под земята, като обикновен човешки труп, а не е мумия в Мавзолея, и че сме в период след 10 ноември, а не след 9 септември?! Реставрация лъха в стила му на говорене и мислене. В Англия също е имало Реставрация преди няколко века, но тя е белязана с остри критики към краля и пиеси с голи проститутки по сцената.
Винаги съм си мислил, че освен партийното строителство, партийните интереси, партийните стратегии и тактики, всяка политическа сила трябва да мисли и за това как изглежда в очите на хората. Да се грижи за своя външен вид, за стайлинга си, както казваше Глория на мюзикайдълите. В имиджа на една политическа сила би трябвало да влиза и езикът, словесността, с които тя се опитва да говори на обществото, да репетира и жестовете си: плавни, когато е необходимо спокойствие, резки, като по музика на Вагнер, когато се трошат догми и стари калъпи, умерени, когато отправяш сериозни послания. Нищо подобно не ни показват висшите кадри от „Позитано" 20. Един полуусмихнат Станишев, който казва, че има проблеми, но не ги назовава. Около него едни полуусмихнати подръководители, които излъчват топлота и интелект, колкото пластмасов китайски Буда. Никакъв артистизъм, никакви истини и полуистини, поне малко да зарадват хората.
Скука, скука, скука. Най-голямата новина представлява словосъчетание от следните имена: новото Изпълнително бюро включва 22-ма членове начело с лидера Сергей Станишев. Новите членове на партийното ръководство са Кирил Добрев, Светла Бъчварова, Деница Златева и Семра Изетова Наимова.
В партийното ръководство остават Георги Пирински, Румен Петков, Румен Овчаров, Асен Гагаузов, Стефан Данаилов, Петър Димитров, Мая Манолова, Бойко Великов, Дора Янкова и Михаил Миков.
Конгресът избра шестима секретари на партийното ръководство - Димитър Дъбов, Евгений Узунов, Кристиан Вигенин, Антон Кутев, Ивелин Николов и Катя Николова. По думите на преизбрания за говорител на ВС на БСП Ангел Найденов, Димитър Дъбов ще бъде предложен за главен секретар.
Висшият съвет на БСП избра Евгений Узунов за председател на Националния предизборен център на партията за изборите за местни органи на властта. Негови заместници ще бъдат Димитър Дъбов и Катя Николова.
Не, не съм се побъркал, точно това е „голямата" новина от извънредния пленум. Не става нито за пиеса, нито за тема на чаша бира, за чеп не става даже.
Знаех си, че в Каварна е истината, на концертите на рок динозаврите, при хеви метъл звуците, които могат да разтопят всяко сърце, при бандите с кожени якета и черни потници, там - при бирата и волния морски вятър с аромат на трева. Ако бях на Станишев, там щях да закарам всички Кутевци от новото и старото, старото и новото бюро, да видят как трепти животът в металните жици на китарите и в алчните за свобода погледи.
Истината е и в изгърбилите се от бачкане кооперации, които се мъчат да съберат някаква реколта, за да избутат и тази зима. По селата: пот и мастика.
По морето: пот, мадами и мохито в плажните барчета. Влажни погледи в нощните клубове, пачки в сърдечната област, дим от „Кохиба" и някой нашенски Джо Кокър в пиано бара.
По пътищата автоколони, полицаи в засада, деца на задната седалка, жена на предната, череши и гръцки дини в багажника, дупки в асфалта, килнати пътни знаци, колежки трепетлики зад волана, нанагорнища и нанадолнища, редуващи се с остри и леки завои - досущ като в живота.
Всичко това е около нас, пълни очите ни, тежи в псувните ни, прави дните и нощите ни ту тежки и лепкави, ту леки и шарени. Защото винаги има плюс и минус, черно и бяло, сладко и горчиво ... Но така е в живота. Само в БСП не е. Там има ред и дисциплина за пред хората и интереси зад завесата.
Вика онзи Кутев (що пък са решили, че точно той става за интервюта?!), че Станишев само пробвал реакциите на баромците в БСП, а големите промени щели да станат наесен. Министри и партийни велможи може и да чакат дотогава, но ми се струва, че никой не е сондирал мнение със стачниците от всякакъв вид и калибър, които издигат все по-справедливи искания. Трансформираният от зам.-председател в партиен секретар Румен Петков извади компромат срещу водача на протестите в „Пирогов". Вместо да препрочита доклада на ЕК и сън да не го лови как да изпълни другарските критики, той вади компромати. Само едно такова безумно нещо понякога е достатъчно един кабинет да заприлича на свлачище ...
Започнах този текст с притча. Някога Николай Райнов е събрал за всеки въпрос от живота по една притча или легенда, която да иноскаже кое и как ще се случи. Райнов отдавна е забравен. А трябваше пленумите да минат в забвение. Какъв тежък мирис на нафталин излъчват само ...
Все пак има и добра новина. Нейни бащи са мъжагите от "Менуър", които на "Калиакра рок фест" изпяха на чист български българския химн. Респектиращо, завладяващо, титанично изпълнение! Коя ли партия първа ще се усети да го използва в предизборната кампания. БСП опита фолк - без успех. Не е лошо да пробва малко с хард рок. Столетницата има нужда от малко раздвижване на ставите и кръвта - действа като виагра, "Ред бул" и водка на екс, взети заедно.
Понеже за скучен пленум е трудно да се напише нещо нескучно, мисля, че един виц накрая ще ви дойде освежаващо.
Обаждане на „Позитано" 20:
- Ало, трябват ли ви секретари за ИБ?
- Не.
- Тогава защо ги избрахте?!
