Заемът на държавата за НЕК по проекта АЕЦ „Белене” са безвъзвратно загубени пари от бюджета. Електрическата компания не може да ги върне поради ужасяващото си финансово състояние. Проектът ще бъде ужас безкрай, предстоят и други плащания. Това коментира пред Фрог нюз бившият икономически директор на АЕЦ „Козлодуй” Тенчо Попов.
Общата сума, която ще похарчим по проекта „Белене” ще надхвърли 2 млрд. и 500 млн. лв. Тези пари ще са чиста загуба, защото няма да намерим частен инвеститор, който да плати тази сметка и да финансира завършването на проекта.
НЕК е осъдена от Парижкия арбитраж, сумата е дължима и тя трябва да бъде платена. Когато се взема решението за плащане, трябва да се имат предвид няколко основни момента:
Никой от експертите не знае какво всъщност плащаме. Знаем, че сме поръчали 2 ядрени блока за 2 реактора. Знаем, че ядрената част на първия реактор е изработена. Знаем, че ядрената част на втория реактор не е изработена на 100%. Това означава, че ние най-вероятно ще платим завършената ядрената част на първия реактор плюс някаква част от незавършения втори реактор. Тази „някаква част“, която ще ни бъде доставена, бидейки незавършена, ще представлява куп желязо, ако остане в този вид. И понеже е абсурдно да си доставим незавършен реактор,то предстои да видим каква сума още трябва да платим допълнително за окомплектоването на ядрения блок на втория реактор. Никой не ни осведомява тази ядрена част дали е изработена и каква сума трябва да се плати още /извън осъдителното решение/, за да бъде на 100% завършена и да можем да я използваме.
България е в ситуация, в която печелившо решение няма. Всички алтернативи за това какво да правим с реакторите са губещи. Експертите трябва да се съберат и да преценят кое е най-малко губещото. Каквото и решение да вземем, ще ни трябва съгласието на руската страна – и за продажба на трети страни, и за обратно изкупуване, включително и ако решим да монтираме единия реактор в АЕЦ Козлодуй.
Ако се избере вариант за използване на тези реактори, или на един от тях, то трябва да се знае, че в себестойността на произведената ядрена енергия трябва да се включат разходите за отработеното ядрено гориво, както и отчисления за т.н. декъмишънинг – разходите по утилизацията на централата след приключване на проектния й ресурс. Това важи в най-пълна степен, ако ще търсим частен инвеститор. Но пък точно по тази причина частен инвеститор няма да прояви интерес.
