Тази кампания е пример за взаимната свързаност на политическите играчи, пример за комплот на гърба на избирателя, коментира за Фрогнюз социологът Мира Радева.
По един парадоксален начин всички останали политически сили реално са приели номинацията на ГЕРБ, която и да е тя и не желаят да се борят с нея. Първият пример е самата кандидатура на РБ. Какви ли не приказки бяха и накрая избраха една неизбираема кандидатура като тази на Трайчо Трайков - един тихичък, кротичък, интелектуален, експертен тип човечец, нищо лошо, става за министър, става за някакъв чиновник някъде, но и аз самата не бих могла да си го представя в президентска роля, каза още Радева.
Най-голямата драма е вляво. Имам чувството, че Корнелия Нинова, а също и тези от АБВ, направиха всичко възможно, за да улеснят пътя на ГЕРБ към победата – с тези различни и много конкурентни кандидатури. Всяка от трите леви кандидатури има своите качества, своите възможности, своите предимства. Не особено популярният ген. Радев не можа да стане обединителна кандидатура вляво. Ако това се беше получило, той можеше да получи известни шансове, особено ако кандидатът на ГЕРБ беше жена. Но със силната конкуренция на Ивайло Калфин това вече е невъзможно, защото проучванията сочат, че Калфин, въпреки че се възприема като изменник, се харесва на левите избиратели. Той е продаваем кандидат, той се позиционира много добре сред онзи ляв избирател, който е центристки настроен и е пряк конкурент на Бойко Борисов. И накрая имаме кандидатурата на Дончева, която е харесвана. Всъщност острието Татяна Дончева е единственият ляв кандидат, който поддържа анти-ГЕРБ говоренето. Но тя пък е подкрепена от много малка партия. И това, което, според мен, ще направи Т. Дончева, е да отлее опозиционен вот към себе си, защото е единствената, която не е била в колаборационни отношения с ГЕРБ, заяви още Радева.
още от анализа на Мира Радева очаквайте в интервю с нея във Фрогнюз
