Депутати от БСП и Кольо Босия твърдят, че като бебе еврокомисарката Кристалина Георгиева е носила името Сталинка. По-късно самата тя опроверга тези твърдения и в някои сайтове и вестници бе публикувано кръщелното и свидетелство, в което се вижда, че не е кръстена на съветския диктатор Сталин. Там я е записано, че е Кристалина и е родена на 13 август 1953 г.
По бащина линия се твърди, че родът и е от сой и го поставя известният Кършо войвода. Легенда се носи, че той е един от болярите, който се заселил в Еленския Балкан, спасявайки се от турците. Бащата Иван Георгиев е внук на Иван Попхристов Кършовски- революционер от Елена. Майка и е Маринка Михайлова. Корените и по майчина линия са от заможно семйство в Любимец.
Няма да намерите черно на бяло написано в биографията й като еврокомисар, но в България се знае, че семейството й е от голямата червена номенклатура на социалистическа България.Връзките на баща й стигали до върховете на ЦК на БКП, а не е без значение и фактът, че съсед по вила на фамилията бил небезизвестния финансист на Тато Белчо Белчев.
Има някои тъмни петна в в годините на съзряването, но се знае че е завършила политическа икономия и социология в тогавашния ВИИ "Каорл Маркс". През 1977 започва кариерата и на научен работник. Защитава доцентура с дисертацията" Екологични политики и икономичесдки растеж на САЩ".
Няма как младият учен да не мине през специализации в Москва, макар че често пропуска факта в биографията си. Но затова пък СV-то и е пълно с такива в известни европейски центрове и институти. С големи букви е записано, че е била преподавател в Лондонското училище по икономика. После учи студенти в Университета на Южния пацифик във Фиджи и в Австралийския национален университет. Пътят напред и нагоре продължава със специализация по корпоративни финанси в Масачузетския технологичен институт. Следва и по учебна програма за кадри на Световната банка в Харвардското бизнес училище.
Кариерата и продължава стремглаво, като започва работа в Световната банка през 1993 г. От 2000 до 2009 г, когато става еврокомисар. Удря часът на заниманията й с устойчиво развитие. До 2004 г. е ръководител на отдел за устойчиво развитие, от 2004 до 2007 г. -ръководител на отдела за Русия, а от март 2008 г. е вицепрезидент на Световната банка.
Следват най-белите петна в биографията й. На 9 февруари 2010 г. Георгиева поема поста комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи — по-малко от месец след земетресението в Хаити. Тя координира хуманитарната помощ, предоставена от ЕС и в резултат Съюзът става основен донор на засегнатата държава. Тя координира европейската реакция при силното земетресение в Чили и при наводненията в Пакистан като посещава засегнатите райони. Георгиева пътува до Сахел, за да се запознае с нуждите, породени от дългосрочния проблем с изхранването на населението; до Дарфур, за да привлече внимание към „забравения“ конфликт там, и до Киргизстан в отговор на внезапно избухналия конфликт. През октомври 2010 г. Георгиева посети западна Унгария, засегната от разлив на токсична червена кал от хвостохранилището в Айка. Георгиева работи по три основни приоритета на нейния мандат: изграждане на капацитет на ЕС за реакция при кризи, създаване на Европейски доброволчески корпус, предвиден от Лисабонския договор, и преглед на плана за действие на ЕС по т.нар. Консенсус за хуманитарната помощ.
През октомври 2010 Кристалина Георгиева е номинирана за „Еврокомисар на годината“, ежегодно отличие на вестник „Юръпиън войс“. Носителят на титлата се избира с онлайн гласуване до 31 октомври всяка година[21]. На 30 ноември печели отличието и е обявена освен това за „Европеец на годината“.
Говори се, че Кристалина е била гадже с големия български футболен съдия Стефан Орманджиев. За първия и съпруг не се знае почти нищо, освен това че имат дъщеря. Вторият й мъж е с френски паспорт.
