Благотворителното издание на шоуто показа потенциала му да формира политически нагласи
Люба Кулезич
Защо баш медийните експерти се правят на утрепани за данните относно гледаемостта на благотворителния ВИП Брадър 3?
Те са доста шашкащи. Ако ги пренебрегнем, клюкарстването за войните в Къщата и упражненията по народо психология из пресата няма да струват пукната пара.
Според пийпълметрията рейтингите на нашия ВИП Брадър 3 чупят международни рекорди по гледаемост. Резултатът е удивителен. И то напук на упреците, че шоуто е заченато от извънбрачна връзка между възпитана кауза като благотворителността и развратен формат като Биг Брадър.
От Нова телевизия твърдят, че 2 млн. 400 хил. българи са следили в един или друт времеви отрязък безпрецедентния 12-часов „лайф” на Ники Кънчев миналата неделя. В отделни часови зони между 20 и 23 часа на зрелището са се отдали между 1,2 – 1, 4 милиона българи. Пазарният дял на телевизията е достигнал невероятните 60-69%.
На езика на тв бизнеса този дял се нарича „шеър”. Той отчита в сравнителен порядък количеството зрители, вторачени в екраните в един и същи часови пояс.
Такъв „шеър” е немислим за Щатите или за Западна Европа. Освен, разбира се, ако някой канал не тръгне да излъчва на живо нашествие на марсианци. И ако всички повярват, че не ги баламосват с някое ново риалити.
Според британския всекидневник „Гардиън” през есента на миналата година от частния Channel 4 са имали грижи с повяхващия рейтинг на десетия „Биг Брадър” в Англия. Средната аудитория не е надвишавала 2,3 млн. Пазарният дял в най-добрите случаи е стигал 23%. В пиковия финален момент положението се е подобрило и рейтингът се е добрал до заветните 5,3 млн. души.
Обаче населението на Великобритания е около 60 млн. Феновете на оруеловски видения по комерсиалния Канал 4 са максимум 8-9% от останалите граждани. Късните новини, петъчното вечерно шоу на Джонатан Рос и филмите на обществената ВВС например отвличат почти толкова публика. Че и повече, пише „Гардиън”.
В Германия положението с „Биг Брадър” е горе-долу същото. В Щатите е доста по-драстично. Там поредното издание се е излъчвало по гигантската мрежа CBS и продуцентите са били доволни да забършат около 6 милиона американци. Както и да засмучат зрителски дял от около 6-8%. При население от над 250 млн., незначителна е бройката на заразените с вируса на воайорството.
От тази гледна точка в България положението е същинско фентъзи, ама страшно. Българите в страната са около 7 млн. 400 хил. души. Излиза, че между 19% и 32% от тях са били завладени от психо неволите на българските пишман-випове и филантропи.
Интересна подробност има тук обаче. Социолозите прогнозират, че около 30 % ще е избирателната активност за евродепутати през юни. Още десетина ще са процентите отгоре за българския парламент през юли. Това сближаване между броя на гледалите ВИП Брадър 3 и броя на гласуващите изглежда покъртително.
Уместен е въпросът дали кастингът, монтажните трикове и повествователните хватки могат да моделират не просто зрителски, а електорални нагласи? Звучи като в психотрилър. Но не е невъзможно.
Ако е така, не е шега вкарването на Тодор Славков във ВИП Брадър 3. Да не говорим, че сред къщовниците като по чудо се оказаха приятели и близки на фамилията Живкови, а и на олигарси, които никога не са твърдяли, че се гнусят от нея.
Не е нужно пак да описваме тези близости в лицето на актрисата Аня Пенчева. Или на врачката на Берлускони Теодора Стефанова, за която италианският премиер може би не знае. Но Батето Славков си я бил кътал, както се оказа в апотеоза за Тошко на финала.
Във всеки случай, който е измислил хода с преинсталирането му в родната публичност чрез ВИП Брадър 3 е гениален политически манипулатор.
Значи е взел предвид, че репутацията и амплоато на Татовия внук не са и не могат да бъдат черно-бели. Всеки драматургичен консултант ще ви каже, че самобитната двойственост на персонажа отключва зрителски симпатии към него. По същата логика старият Живков си беше изградил митологията на зевзек. Тя оцеля дълго след политическото му детрониране и смекчи обществената присъда за греховете на едноличната му власт. Мотото, с което Слави Трифонов се изкатери към успеха, ако помните, беше: „Добрите момчета отиват в рая, лошите – където си поискат”.
Така и с Малък Тошко. Бохемското съчетание от невинност, хумор, разврат и наглост го превърна от полукриминален типаж в медийна атракция. От днес ще го гледаме как готви в „На кафе” при Гала. Светските репортерки ще му налетят. Току виж и чинопоклонният Бойко Василев го покани за пикантност в стерилната си „Панорама”.
Това се казва ренесанс. Най-видимият резултат от него е, че той символично сваля от дневния ред на обществото дебата комунизъм-антикомунизъм. Превръща го във фарс. Разбира се, че за БСП и сателитите й тази постановка е добре дошла. Тя дърпа козове от риториката на десницата. Вкарва я в чужд водевил, където й подхвърлят незначителна и превзета роля. Още в началото на ВИП Брадър 3 демократът Кошлуков претърпя фиаско на същия терен. Хлъзна се в антикомунистическа патетика, която прозвуча демоде.
Получи се абсурд. Бохемската издънка на клана Живкови го амнистира идеологически. Но го направи, така да се каже, от гледна точка на своята мирогледна инфантилност и недоразвитост.
И в алкохолните му изцепки пред камерите Тошко беше въдворен в позицията на отроче, невинно ощетено от историята, жадуващо за милосърдие не по-малко от всяко друго увредено същество. Така индиректно бе уподобен на незрящите деца, въвлечени във финалния сеанс на шоуто с убийствена назидателност.
До сега никой не бе успял да изработи такава състрадателна защита на падналия соц извън клишетата на пропагандата.
Тази специфична политическа благотворителност сработи за почетното трето място на Тодор Славков в дербито. То не е загуба, както някой писа някъде. То е огромен успех с оттенък на реванш. Победата на Део с неговата ведомствена, плачлива и всеядна доброта е параванът за този знаков пробив. Фактът не е за подценяване и жалко, че анализаторите го подминаха.
Защото, както се разбра, потребителите на знаменателните послания на шоуто са 1/3 от населението на България. Толкова горе-долу са хората, които ще гласуват според социолозите. Може да се гадае дали и социалният профил на двете групи съвпада приблизително. Но е ясно, че рекордните рейтинги на Брадъра са сигнал, че в България шоуто има необятен потенциал да моделира политически нагласи.
Ако е така, трябва здраво да се замислим над монументализма на финалното предаване на живо. То започна в 3 следобяд и завърши в 2 след полунощ. Такова времетраене няма аналог на Запад.
То шокира с разточителност и с ритуалност по тертипа на постсъветска газова република. Вцепеняваща беше претенцията му за всеобхватност. Смайваща - реставрацията на образи и митове от естетиката на соцреализма. Да ги изреждам ли? Култът към положителния герой в триумфа на Део. Към спортните успехи в лицето на олимпийката Мария Гроздева. Към „Златния Орфей” с неизменната му прима Лили, с виталността на Марги Хранова. Към мистерията на българските гласове. Към патриотичното единство и т.н.
Но всъщност това разрастване на шоуто показа колко са стеснени възможностите за личен избор във всекидневието на редовия българин. Все едно дали става дума за партия, за обществен авторитет или за културно развлечение. Безличието и апатията се трупат в публичния живот и генерират психози от типа на ВИП Брадър 3. Те са признак, че обществото губи имунитет срещу авторитарните и популистките тенденции, върлуващи и в медиите, и в политиката.
Чалгата вече е само един от елементите и само един от символите на това нашествие. Както видяхме, на мегафинала на ВИП Брадър 3 бе изваден целият арсенал на днешната поп и фолк култура вкупом с естардните величия от времето на Тато. И за капак - официалните лица на журналистиката и политическата реклама днес.
Да си призная, на мен лично тази благотворителна идилия ми се стори потискаща. Долових в нея ехо от манифестация. Привидя ми се сянка от реставриран мавзолей. Защото метафорично казано, ВИП Брадър 3 свърши и тази работа: издигна пантеон за духа на живковизма.
От подобен жест в навечерието на парламентарни избори, в обществения въздух се промъква хлад. А нали уж е май...
