Не е важно как си, нито къде си – важното е да си там. Баща на изумрудената фраза е любимецът на манекенките Паулу Коелю.
Някои приписват мъдрата мисъл на Иво Сиромахов. Все едно – пасва много на България. Последното доказателство: смяната на подкрепата за Ирина Бокова с подкрепа за Кристалина Георгиева.
Преди дни президентът Плевнелиев рече от трибуната на ООН за Бокова: “След осем мъже генерални секретари е дошло времето способна и уважавана дама от Източна Европа да оглави ООН. България има много силен кандидат, истински лидер, с богат опит в международните отношения и с отлични умения за управление. Кандидат, който заслужава доверие и подкрепа.” Дори се чуха ръкопляскания в полупразната зала. Плевнелиев се усмихваше.
48 часа (от които 10 в самолета) по-късно Плевнелиев заяви: „Подкрепям решението на правителството. Длъжни сме да подкрепим Кристалина Георгиева”.
Такава рязка смяна на мнението може да се обясни единствено с преживян ужас, ако някой от екипажа е искал да го изхвърли от борда без парашут... Другото обяснение е в речника – на думата гювендия.
Или Плевнелиев страда от дисоциативно разстройство на личността или нямаме никакъв късмет с политиците.
Сигурно сте забелязали, че хората често симпатизират на хаховците. Не е случайно – смятат ги за забавни и безобидни. Такива са маймунките в зоологическата градина: премятат се, закачат се и току посягат за солетка или бонбонче. Заради тази симпатичност именно маймунките са най-често осиновявани. С Плевнелиев обаче положението е малко по-завързано – осинови го цяла нация. За пет години. Както преди това лекомислено осинови за цели 10 години ловецът Първанов, който изпълни ролята си с ентусиазъм, заобиколен от ловци, селяни, девойки, шаферки, музиканти, призраци – досущ като в либретото на „Вълшебния стрелец” от фон Вебер...
Правителството най-накрая взе решението, което искаше, но не посмя да вземе още преди една година. ГЕРБ и премиерът Борисов не харесват Ирина Бокова и това беше ясно дори на някои от участницити във ВИП Брадър. Процедурата по нейната подкрепа скърцаше като паянтова врата месеци наред. Освен това Бокова бе номинирана от кабинета „Орешарски”, което правеше нещата да изглеждат като супа с червена мухоморка...
Борисов се мусеше и отказваше да яде от съмнителната чорба, приготвена от неговия предшественик. Просто трябваше да заяви това на глас и да посочи своя фаворит - Кристалина Георгиева. Поддръжниците на Бокова щяха да подрънкат с тенджерите, да направят една-две подписки на интелектуалци и след това да утихнат. Немалка част от тях похапват на корем чер хайвер от обществени поръчки, отпускани им от това правителство и няма да си ритнат канчето. Кучето на Павлов – знаете как е.
Населението бе принудено да наблюдава, а чрез смешни тв анкети и да участва в „дебата”: „Бокова генерален секретар на ООН”. А бе, хора, на кого му пука дали Бокова или някой друг ще оглавява куха, чиновническа и неефективна ООН? Дори кметът на най-малкото планиско селце е по-важен за нашего брата от надутите международни големци. Същите тези големци се издържат с бюджет от 5,4 млрд долара годишно, а за омиротворителни операции харчат още 8,3 милиарда.
Ама щяло да е полезно за имиджа на България. Дори тези, които го твърдят знаят, че българинът, евентуален генерален секретар на ООН ще бъде свързван по-често с атентата срещу папата и зависимостта ни от Москва, отколкото с Долината на розите, Левски и Ботев. Нито Бокова, нито Георгиева могат да променят това. Неприятно, но такива са реалностите.
Случаят може да се опише най-кратко чрез Квантовата ревизия на закона на Мърфи: „Всичко върви към зле едновременно.“ Помислете само колко е вярно...
Изобретателят Едисон участвал в създаването на електрическия стол. Казвал, че го прави с хуманна цел, но истината е, че се тресял от завист към колегата Никола Тесла, който измислил променливия ток. Целта на Едисон била да спечели правителствените поръчки за строеж на електростанции, накисвайки Тесла, че е измислил нещо, което убива хората.
Нещо подобно се случва между Бокова и Георгиева, а някъде отзад са тези, който ги включват и изключват от контакта.
Ницше е казал: За глупака най-силният аргумент е здравият юмрук. Не знам дали е имал предвид българина, но пасва. Все по-често си мисля, че е време някой да ни удари, за да се събудим и да спрем с глупостите – дето ги правим и дето ни ги пробутват. Защото глупотевината с Ирина и Кристалина далеч не е от най-големите.
Пред тях двете предпочитам Едисон и Тесла – щяхме да сме друга държава. Ама нямаме. Затова трябва да мислим повече за политическата и моралната хигиена.
Иначе колко му е да викнем в един глас: Да живее ООН! Организацията, която един от създателите й - американският президент Рузвелт - нарече „четиримата полицаи” – САЩ, Великобритания, СССР и Китай. А Чърчил допълнил: след някоя и друга година ще е изпята песен. Може на нас да се падне тази чест. И не бъркайте самоиронията с черногледството.
Д-р Димитър Попкутуев
П.П. Ето че Русия не е съгласна със софийската промяна в плана. Спира кандидатурата на Кристалина Георгиева докато българските власти не се аргументират убедително и не обяснят фразата "единствен кандидат". Що да става лесно, като може да е трудно - наш патент. И не забравяйте какво е казал Ницше за глупака.
