Метеоролози предлагат станцията на Националния институт по метеорология към БАН на Мусала да бъде кръстена официално на румънския футболист от „Лудогорец” Моци. Те смятат, че по този начин правителството ще забележи проблемите им и ще отпусне пари за спасяване на наблюдателницата.
До идеят се стигнало, след като БАН обяви, че на 1 октомври базата на върха спира да съществува. На 84-годишната история се туря кръст.
Учените винаги трудно оцелват подходящия момент, за да изкрънкат някой лев за нуждите си. Ето и сега: обявяват трагичния факт точно, когато нацията и политическите партии са вперили поглед в кандидат-президентските двойки. Премиерът гърми, че ще хвърли оставка, ако Цецка Цачева не спечели на първи тур. Корнелия Нинова зове червените за щурм на върха. Президентския, не Мусала или Бузлуджа... Положението, види се, е драматично. И изведнъж – метеостанията на Мусала... Не че не е важна, но не е и Вип Брадър, Фермата или София ден и нощ, нали?
Но пък учените може и да са прави сега да вдигат шум. Току виж някой кандидат-президент и партията му решат да помогнат, за да им се върже с пиара.
Често казано и идеята за Моци не е лоша. Но пък защо само той? Има още футболери като Бабатунде Аденижди, Джъстин Менголо, Кафу, Кишада или Кешеру. Дето се вика, може и референдум да се направи за името. Питате, защо само футболисти? Ами сетете се...
Някога върхът бил кръстен на Сталин. И пари са се осигурявали, щото... нали – как ще обидиш бащата на народите. Днес времената са други, така че Моци е вървежно. Но ако питате мен – най-добре е да стане – знаете на чие име. Най-високият връх на Балканите заслужава такава чест.
Високопланинските метеорологични станции на върховете Мусала (1932 г.), Черни връх (1935 г.) и Ботев (1940 г.) се считат за големи постижения на българската метеорологична служба през нейната 130 годишна история. Стимул за построяването на наблюдателницата на връх Мусала, е било участието на България във “II-та международна полярна година” през 1933 г. Преди това, през 1893 г., известният австрийски метеоролог Юлиус фон Хан, а през 1905 г. и германският метеоролог проф. Каснер, са предлагали метеорологична обсерватория на Черни връх (Витоша).
През февруари 1928 г. Киро Киров, вече като директор на Централен метеорологичен институт (ЦМИ), предлага построяването на високопланинска метеорологична обсерватория да е на Мусала (2925,4 m). Според спомените на К. Киров от 1934 г. “Главното съображение бе значително по-големата надморска височина на в. Мусала, установена от швейцарския географ Маrсеl Kurz факт, че той е най-висок връх в Балканския полуостров”. До тогава за най-висок се считал вр. Олимп (2917 m). Киров допълва, че „Най-високият връх на Карпатите, Герлсдорфер, се издига едва на 2663 m. Мусала заема четвърто място всред европейските обсерватории след Jungfrau-Joch 3457 m, Sonnblick 3106 m, и Zugspitze 2964 m”. Станцията поверяват на наблюдателя Борис Димитров от Самоков. Централното настоятелство на БТС създава комитет „по постройка на наблюдателницата на вр. Мусала. Истината е, че обикновените българи планинари събрали парите за станцията. Постройките са възложени на архитектите-планинари Панайот Калчев и Генчо Скордев. В строежа участвали и трудоваци. Помагали и общините в Самоков и София. Пари събрали земеделци и военни. Общо били дарени над 350 000 тогавашни лева! Лично дарение направил и цар Борис III.
В словото си д-р Иван Буреш, директор на Царските природонаучни институти, казал: "Новият научен и културен институт да пребъде във вековете, да бъде огнище на чиста и полезна наука, интернационалния характер да разнася доброто име на малка България из цела Европа из цел свет. Нека тая наблюдателница, кацнала на най-високия на Балканския полуостров връх, свидетелствува за здравата воля и будната предприемчивост на българското племе!".
Е, няма да пребъде във вековете...
Припомням тези неща, за да се убедите, че не става дума просто за някаква барака, планиски чай и снимки за спомен. И дейност някаква има, научна и народополезна.
Затова с голям ентусиазъм на върха работили Йордан Дундов-Дуд, семейството на втория наблюдател Симеон Златев-Монката, Борис Василев-Бабата със съпругата си, Борис Тончев, Христо Белстойнев, Васил Даркев и Тодор Божков – Тарзан, който загубва пръстите на ръцете и краката си от замръзване.
Многократно от Световната метеорологична организация (СМО) по глобалните наблюдения на атмосферата са искали от НИМХ да влючат ВМС на вр. Мусала в глобалната мрежа (GCOS), но все не достигат средства от наша страна.
Знам: в 12 без 5 премиерът Борисов ще извади спасителната сума. Това вече е традиция. Параолимпийците намазаха цели 100 000 лева само преди часове. Зещото не си мълчаха и стана конфуз. Ще се намерят и за Мусала. Метеоролозите да пишат благодарственото слово. Грижите на държавата, партията, първият ръководител – няма нужда да ги учим. Да помислят и за паметна плоча – не е излишно. При ясно време ще се вижда даже от плажуващите на Бяло море. Е-хей... Не е без значение.
Д-р Димитър Попкутуев
