Понякога ми се иска да се върна в първите години на емиграцията си в Германия. Някъде след 1990 г., но преди 1994, когато научих, че майка ми е неизлечимо болна. Бяха гадни и трудни времена на постоянно губене на работа, редуващи се във времето зависимости от социални служби...
Макар че почти никога не сме оставали напълно без работа, но често тя беше толкова нископлатена, че държавата трябваше малко да ни подпомага. Гадно време, но пък блажено с вярата, че живееш в по-добро и по-справедливо общество и някога и на твоята улица ще грейне слънце.
Блаженството свърши с навлизането дълбоко в езика и потъването в тайните на местното обещество. Защото сме интелигенти и нашата болест е, че не можем да останем на повърхността, а винаги ровим в дълбоките пластове. Пък там се оказа мръсно, вонящо от неизчистени исторически обори. Оказахме се попаднали в поредното лъжливо, несвободно, но научило се да имитира свободата общество. На зле скрита диктатура, на измама, на незачитане на народната воля, на мачкане на човека, допринасящ за благоденствието на останалите тунеядци.
Обикновено това го узнаваш, след като трайно преминеш в редиците на хората, които вече не зависят от помощта на държавата. Това в Германия не го обичат. Тук обичат слугите, вечно молещите за милост, за пари, за социална подкрепа. Те обичат да изглеждат щедри, като ти подхвърлят недокрай оглозгания кокал от трапезата си и те гледат как се нахвърляш отгоре му. Обичат да натискат слугините си в тъмните панелни кухни, останали от соца още. Обичат да свинстват със зависимите. Не е моя измислица, телевизията редовно ни представя подобни истински случаи.
Какво не обичат?! За разлика от американците, тук не обичат свободните от социални зависимости и успяващи чужденци. Те са мачкани и преследвани, защото събуждат немските комплекси за малоценност. Най не обичат ровещите се в немските проблеми чужденци, но и германци също. Такива са подложени на драстичен неолиберален терор с познат тоталитарен немски привкус.
Това не е свободно общество и правовата държава не е построена, каквото и да ви мамят разни необолшевички. Никога не е било. Мога да ви дам хиляди примери, като се почне от политическата и правна система и се свърши с пресата. Добре се имитира правовост, но тя не се спазва. Всичко е една зловеща мимикрия. Всеки ден ви информирам за това, сигурно си правите сами изводите вече. Та така, понякога мечтая да се върна във времената на незнание и идеализация. И да престана да потъвам в бездънната помийна яма на това общество, която много ми напомня тоталитарната яма на нашето.
Между другото, аз не съм най-големият критикар тук. Това са самите германци. Най-светлите умове на тази нация, които винаги са били преследвани през вековете, съдени, мачкани и обезправявани. Колкото повече чета биографиите им, толкова повече намалява самотата ми. Традиция е да се бориш тук срещу тоталитаризма, който никога не си е отивал от тези земи. Другото си го знаете
Факел - Наталия Андреева
