Всичко на младите хора се предлага наготово и затова са отегчени и деградирали. И вчера, и днес рокът се бунтува срещу едни и същи хора - тези, които не дават половин стотинка за развитието на тийновете.
Интервю на Васил Василев
- Участието ни на Евровизия 2009 приключи злощастно. Какъв е твоят коментар?
- А, приключи ли? Вярно?(Смее се). Аз цялата песен на Аврамов никога не я изслушах от край до край, така и нямах възможност, защото за мен този фестивал Евровизия е направен за печелене на пари. Той не е направен, за да открива музиканти. По най-легалния начин – да накараш хората да се обаждат заради някакви изпълнения и т.н. А знаем, че тези неща в България никога не се вършат обективно – всичко става по втория начин. Винаги има едно ходатайство на някого за другиго или срещу парична награда. Единственото нещо, което е излязло извън пределите на България и е стигнало далеч беше парчето на Елица и Стунджи. Тогава мисля, че не е имало каквото и да е нечестно изиграване, тъй като всички подлеци са били безсилни срещу това страхотно изпълнение, което те двамата направиха. Всичко останало е грозна практика и затова не съм ги следил тези работи. Чух за целия шум около Краси Аврамов, чух и части от песента, и не бих казал, че е някакъв изпълнител, зад когото трябва да застане гилдията, а и хората извън нея.
- Гледаш ли другия конкурс за изпълнители „Мюзик айдъл”?
- Да, него го гледам от време на време. Тази година ми прави впечатление, че има много добри изпълнителки, мъже сякаш липсват. Специално тези участници ги харесвам, защото са млади хора и правят нещата така, както те ги чувстват. Доста добри деца има тази година. Моите фаворити са Преслава и Маги. Много интересна ми беше Виктория заради специфичния си начин на пеене. Но всички знаем какво й се случи.
- Много млади хора свириха на традиционния блус и рок фест „Цвете за Гошо”, на който участва и ти. Какви са ти впечатленията от тийнейджърите?
- Разцепиха ме специално три момчета от групата „Еволюшън”, които свириха малко преди нас тогава. Те демонстрираха изключително разположение на сцената, чувстваха се много в свои води. От тях лъхаше една свобода, желание да забавляват хората. За пръв път виждам такова чудо на този фестивал. Това до някъде е обяснимо, защото децата в наше време живеят в много по-свободен свят. При тях няма норми и догми, каквито имаше при нас. Не ходят в казарма. Изобщо хората, които имат някакъв талант, могат вече много по-отрано да го упражняват, след което един ден да излезе нещо.
- Деградирало ли е масово младото поколение?
- На път е. Специално като виждам масата...Много е близо до дъното. Мъчно ми е, защото в това положение, в което живеем и всякаква информация ти се поднася на готово, явно отегчава тийновете. Почват да стават немърливи, мързеливи. Спокойно можеш днеска да изкараш 20 лв., за да избуташ утрешния ден...В България няма стимул, защото на политиците и въобще хората, които управляват държавата не им пука за половин стотинка.какво става с младите хора. Не се стремят да им помогнат, да ги задържат тук, да им предложат някаква сигурност след като завършат училище. Затова, повечето знаят, има строителни фирми, има компютърни офиси в България, избутват някакъв курс и започват работа. Малцина са тези, които наистина искат да учат, за да направят разликата един ден и да докажат себе си.
- Следиш ли в момента политическите процеси – разпада на СДС, предстоящите избори...
- От части, но е такъв цирк, че просто не си заслужава времето. Не ми се коментира. Единственото, което със сигурност ще направя е да гласувам абсолютно задължително. Досега никога не съм пропускал избори.
- Имаш ли покани за предизборни кампании?
- Имам някакви, но не знам дали ще се осъществят до последния момент заради кризата.
- Отрази ли се тя на джоба ти?
- Тя се отразява на всякъде и на всички. Не е толкова мащабна, както в останалите държави, но си я има. Личи си, че се случват някакви неща, които преди в нормални, ако могат да се нарекат така, обстоятелства в България не са ставали.
- Преди рокът протестираше срещу тоталитарния режим. Зад каква кауза застава днес?
- Няма голяма разлика. Затова хората харесват това парче „Черната овца”, защото и тогава и сега си звучи напълно актуално. Просто са се сменили цветовете до някаква степен, даже в момента не съвсем. Разликата е в това, че някой днес иска да докаже, че има свобода на словото, което са пълни глупости. Защото всички знаят вече колко са манипулирани медиите ни. В това ли се изразява свободата на словото? Не мисля.
- Как се развива българският рок днес?
- Мен, такъв рок няма. То си е своеобразен ъндърграунд – и през онези години, и сега също. Това бяхa „Каскадьори”, сега „Аутокрю”, „Ренегат”, „Ревю” с Милена Славова. Въпросът е не накъде отива рокът, а че никой не иска да инвестира в него. Защото например поп фолкът е много по-лесен за продуциране. Ти имаш един визуален продукт, който срещу малко пари от твоя страна, а и от страна на самия певец, правиш нещо евтино, което лесно се продава. Когато човек седне да пие 3 ракии, му се вдига хормонът. Единственото нещо, което иска да вижда са голи задници и цици, независимо дали пеят или не. Много е елементарно да вземеш една певица с диск в ръката й и да я разкарваш по паланки и заведения.
Докато рок музиката е нещо много сериозно. Това е продукт, който се изработва трудно. Първо трябва да намериш качествен материал, след това инвестициите са големи, прекомерно големи, имайки предвид какви пари получават музикантите. Но това според мен е конюнктура в България. Защото по принцип не съм сигурен, че по света озвучители и осветители получават повече от колкото звездата, която излиза да ползва тази апаратура. Тук е точно така – криворазбрано. Интернет също ти нанася загуби, защото българинът няма съзнанието да купува дискове.
- Тогава младите хора къде намират стимула да свирят, при положение, че знаят за безпаричието?
- Те са млади, имат хъс да покажат поне малко от това, което могат. Освен това животът не ги е помел с голямата метла, нямат семейство, нямат деца, имат си свобода. Всички тези неща ги стимулират да продължават да бухат. Но основното си остава свободата. Сега винаги могат да се метнат в колата и да тръгнат да си търсят мястото под слънцето. Всичко е за самата музика.
- Днес заминаваш в чужбина. С каква цел?
- Да, отивам в Румъния с цел да изкарам някой лев. Ще свиря в един клуб и ще си правим купона с румънците, които са едни невероятни хора. За съжаление ние знае малко за тях, както и те за нас. Оказва се, че сме изключително близки по нрав, по купонджийство и по начин на мислене донякъде. Само дето те са малко по свободолюбиви от нас. Да не забравяме, че те са нямали турско робство.
