Една седмица след Възнесение Господне, когато Христос напуснал Земята завинаги, Светият Дух осенил неговите апостоли и ученици. Сред тях е апостол и дякон Филип. Празнуват Филип и Филипа.
Облагородени от Светия Дух тези хора живели известно време заедно. Всеки един от тях разпродал своето имущество, а парите събрали заедно. От общите блага всеки използвал толкова, колкото му било необходимо.
Но числеността на църквата се увеличила. Това наложило да бъдат избрани няколко човека, които да се занимават с вътрешните и домакински дела.
Изборът бил извършен и отговорността се паднала на дяконите Стефан, Прохор, Филип, Тимон, Никанор, Пармен и Николай.
Животът продължил отново в хармония. В същото време управляващите започнали да се плашат, понеже броят на вярващите стремглаво се увеличил.
И гоненията над християните били подновени. Първи пострадал дяконът Стефан, който се явява и най-първият мъченик за Христовата вяра, жестоко убит с камъни (почитаме го на 27 декември – Стефановден).
След мъченическата гибел на Св. Стефан, много от учениците на Христос, дякони и апостоли се пръснали по света, за да се спасят от подобна съдба и да проповядват Словото Божие.
Един от тях бил Св. ап. и дякон Филип. Дълги години Св. ап. Филип странствал по света. Бил в Самария, където започнал да поставя основите на нова Църква. Малко по-късно към него се присъединили Св. апостоли Петър и Йоан.
Самият Господ ръководел делата и напътствал апостолите в яхната мисия.
