Опиянението преди 20 г. не беше прибързано, заяви президентът Петър Стоянов. Илюзиите не бяха напразни. Има вяра, че пътят, по който тръгнахме, не е бил погрешен, а енергията беше необходима, за да промени България. Проблемът, който тревожи днес, е чувството за несправедливост.
Ние не поставяме под съмнение приоритетите си - НАТО и ЕС, но след това започва НО-то, каза Стоянов и посочи, че има неизбежен фундамент, наречен традиция, а тя липсва на нас, българите. Никъде по света демокрацията не дава, тя е просто рамка, съобразно способностите и интелигентността. Защо на нас ни пречи? Защото 45 г. нацията се обезвери и деморализира. В първите години на прехода първите комунисти и партийни секретари станаха първи капиталисти от най-лоша проба. Значи вече всичко е възможно, казаха си хората, обясни Стоянов. В България трябва да се сменя манталитет, това иска години и усърдието на политици, на интелигенцията, на семействата. Това е големият проблем на България.
Президентът може да прави много неща, ролята му не е на всекидневен политик, това се прави от правителството, то е по-важно в този смисъл. Президентът се превръща в много важна фигура във времена на национални сътресения, каза Стоянов. Президентът не е маргинална фигура. Ценя много президента Плевнелиев заради неговата категоричност и откритост. Важно е в двата или три исторически момента, поднесени от ситуацията, да си на висота, каза той.
Светът е много по-различен днес. Кисинджър, с когото скоро Стоянов се видял, също нямал рецепта за обяснение. Разби се основната парадигма, с която обяснявахме света допреди 25 г. Сега е многополюсен, объркан, много по-опасен. Умовете на нашето човечество мислят върху това не изчерпва ли силите си нашата цивилизация. За това ние по-малко се сещаме, защото сме във вечен вътрешнополитически дебат - какво казал Иван и Драган у нас. А тези въпроси ни засягат непосредствено, трябва да излезем от провинциализма си, призова той.
Тезата, че светът е пред война, той определи като политическо блъфиране. Важно е ние да излезем от черупката на своята уединеност, препоръча той.
