Винаги съм смятал, че добрата информираност стои в основата на добрите управленски практики. Но информацията – новини и анализи – не се превръща автоматично в добри изводи, а от там добри практични и оптимални решения. За съжаление у нас инерцията на „стабилността“ разбрана като възпроизводство на статуквото, а не догонващи и пробивни политики, без анализ на разходи и ползи и проактивно управление на публично и корпоративно равнище, доминира.
Нека са опитаме да прочетем новините от последната седмица, които покриваме в нюзлетъра.
Първата е, че маржовете при преработвателните разходи между рафинериите в Америка и Европа, както и останалата част от света намаляват. Пазарите се глобализират и интегрират.
Втората е, че спреда между цените на суровия петрол и цената на крайните продукти също се свива. В света. Не и у нас..
Третата е, че разликите между американските (WTI) и европейските (Brent) бенчмаркове на суров петрол се увеличават. Пак там – в света, не и у нас.
Докато в света, правителствата са се оттеглили от пряко влияние върху пазарите в различните сегменти – ъпстрийм, мидстрийм и даунстрийм, у нас глобалните тенденции са или обърнати или са изградени китайски стени, които да ни изолират от света.
Не само маржовете при рафинирането на суров петрол в Бургас са здраво защитени от конкуренция, чрез поредица от „слепи“ политики – примерно признават се огромни инвестиционни разходи, без одит и без проверка, което оправдава огромни амортизационни отчисления и счетоводни загуби в рафинерията за години напред. Единствената възможност за натиск е от конкуренция при цените на едро на горивата, които рафинерията произвежда. Но и там има желязна защита чрез акцизните складове и невъзможната или силно свита конкуренция от внос на горива. При това не само и не толкова в количествата, които се внасят и в цените. Хората търсят виновника в картела, а то картел няма – просто играеш по свирката на пазарния монополист, зад който е държавата.
В резултат докато спреда между цените на суровия петрол и на рафинираните продукти се свива, у нас той си остава на устойчиво високи равнища. Държавата пречи на пазара да свърши своята работа, а потребителите плащат близо милиард лева в повече, всяка година.
Същият извод може да се направи ако разгледаме дисконтите в цените на суровия пептрол от бенчмарка за Европа Брент, с които се заприходява като разход внесения в рафинерията в Бургас, тип Уралс. Разликата между WTI и Brent расте, на европейските пазари расте и спреда между Уралс и Брент, но минималните дисконти /най-малко с долар по-малко от това, което трябва да бъде/, които се начисляват върху внесения в рафинерията суров петрол отварят допълнителни ниши за износ на доходи от рафинерията. НАП знае всичко и мълчи.
Извод – България е откъсната от глобалните тенденции, а правителството изглежда нехае.
Новините за задържане развитието на следващия етап от разработка на находището Шах Дениз, произведена от главния играч Бритиш Петролеум – 3 е повече от естествена. Нещата се промениха значително от времето преди 3-4 години, когато азерският газ бе ако единствената, то главната надежда за конкуренция на руския природен газ и за диверсификация на доставките.
Откритите през последни няколко години находища в Източното Средиземноморие надвишават откритията в Каспийско море и са по-близко до Югоизточна Европа. В допълнение са и откритията в Черно море и най-вече „морето“ от природен газ, което напира към региона от глобалния пазар на втечнен природен газ. И всичко това при условията на стагниращ пазар на потреблението на природен газ в Европа.
Накратко – азерският газ изгуби екслузивния си статут и това неизбежно се отразява на икономиката на разработката на новите находища. Това намира своето отражение и върху икономиката на свързващата инфраструктура. Ефектите тепърва ще се измерват и оценяват.
Добра новина за купувачи и потребители.
Вестите от Великобритания, че ако спечелят следващите избори, лейбърстите и следващо тяхнто правителство ще забранят окончателно хидравличното разбиване (фракинга), противопоставяйки се на усилията и подкрепата за оншорната нефтена и газова промишленост, също не предизвиква новина. Връзката между левите партии и екологичните движения при тоталното отрицание на фракинга и изобщо при отрицаването на бъдещето на природния газ също не е новина. Социализмът, както и необремената от икономическа логика безкритична апологетика на възобновяемите енергийни източници, свършва, когато на левите правителства им прекъсне достъпа до публичните пари, т.е. парите на другите, както казваше лейди Тачър.
Силовото, извън пазарната логика, налагане на ВЕИ, включително чрез тоталитарни забрани на конкуриращи или допълващи енергийни източни, както и изключване на ключови сегменти от енергийната верига, стои в основата на намаляващата конкурентноспособност на европейските компании и европейската икономика. Разбира се, това за лейбъристите и другите социалисти има по-малко значение, важното е да се строят нови магистрали към бъдещето и да казва какво може и какво не може.
Другите две новини са също изключително важни, но си струва да се прочетат в контекста на възможностите, които се открият пред България.
СОКАР се интересува от ангажирането на капацитети в газохранилището в Чирен. Това не е новост. Проблемът е, че и много други компании се интересуват, но свободен капацитет няма, поне не такъв, който да организира на търсенето. А разширението се бави вече седем години. Губим стотици милиони, но няма виновни, няма отговорни. Освен Чирен имаме и други възможни проекти за разширяване на газосъхранителните капаците на България. Но не правим нищо.
Преминаването на пазарите от дългосрочни и нефтоиндексирани към спот и къси договори рязко усилва интереса към газосъхранение. Така търговците мога да осигурят нови продукти на индустриалните и инвидуални потребители, които да ги освободят от нуждата да сключват твърди договори и ангажират значителни финансови ресурси за да покрият трудни за прогнозиране пикови потребление. Важното е, че всеки купувач за да оптимизира поведението, трябва да бъде готов да продава и купува. Да сте видели някаква динамика, промяна в стратегията и адаптиране към тези тенденции в Булгаргаз. Не сте. И няма да видите. В резултат компанията губи своята капитализация и шансовете на страната да има национален публичен играч в регионалния пазар.
Докато не последва съдбата на толкова много други публични компании,които не бяха продадени, когато струваха много пари. Синдромът Авиокомпания „Балкан“.
Последната новина, че азиатски потребители вместо регионални за Азия индекси използват котировките на британския хъб NBP Ви разкрива цялата суетност на българските терзания около нашето хъбче. И не само българските, но и на редица други европейски правителства и компании, които си мислят, че точно тяхната страна ще може да стане хъб и да прави бизнес от това.
Глобалният пазар на природен газ се интегрира по модел, който е много близък до модела на пазара на суров нефт, което със сигурност означава, че от сегашните 6-8 референтни точки за търговия в Европа ще остане само една, максимум две, но и те няма да изключват възможността на купувачи и продавачи да ползват реперите на по-ликвидни пазари – като американския например и точката Хенри Хъб. Това за сведение на колегите у нас, които много дълбокомислене отхвърлиха като рискова офертата за доставка на природен газ, който е по формулата Хенри хъб цена плюс премия плюс транспорт.
Главният извод е, че България упорито отказва да се глобализира. Тъй като все пак става въпрос за обективни процеси и тенденции, върху чието развитие нямаме контрол, оставаме с негативния баланс за щети-ползи, на който сме обречени, при положение, че пропускаме шансовете си да прочетем правилно новините от света.
Това вече не е обективен, извън нас, процес, а резултат на субективни и детерминирани от човешкия избор на българските граждани процеси.
От Илиян Василев
