Проучването на Алфа Рисърч, проведено на старта на кампанията за Президент и Национален референдум, показва следните основни тенденции в обществените нагласи:
Ръст на намеренията за участие в изборите. С около 7% в сравнение с месец септември се увеличават желаещите да отидат до урните. Трудно е да се каже дали тази мобилизация се дължи на задължителното гласуване, или на политическата конкуренция, но към момента може да се прогнозира избирателна активност около 61% от живущите в България, или малко над 3,5 млн. души.
С най-висока мобилизация за момента се открояват привържениците на левите партии – БСП, АБВ, Движение 21. Колебание и респективно, електорален резерв, е налице сред симпатизантите на ГЕРБ, РБ и Патриотичния фронт.
Бъдещият президент на България ще бъде излъчен на балотаж, с голяма вероятност – между кандидата на ГЕРБ г-жа Цецка Цачева и на подкрепения от БСП Румен Радев. Сред твърдо решилите да гласуват (което дават относително най-точна представа за разпределението на гласовете в урните) Цачева стартира с електорална преднина пред Радев от 7.9% (29.3% срещу 21.4%).
На трета позиция се очертава Кр.Каракачанов – 8.7% от гласуващите, следван от И.Калфин – 6.8%. Непосредствено до тях се нарежда група от трима кандидат-президенти – Т.Трайков (5%), Т.Дончева (4.5%), В.Марешки (3.3%). Традиционният участник в избори Ж.Ганчев и излезлият от НФСБ В.Енчев събират малко над 1%. С под 1% лична подкрепа тръгва бившият премиер П.Орешарски.
Освен оспорваният балотаж, предстоящите избори имат още един силен залог – бъдещата управленска формула, което стана особено ясно през последните няколко дни. Предвид липсата на ясно парламентарно мнозинство и хипотезата за предсрочни избори, подкрепата, която ще получи всеки кандидат на първия тур на изборите, ще бъде индикатор за действителната електорална тежест на партиите и съответно – за мястото им в бъдеща политическа конфигурация.
Към началото на кампанията, когато още не е напълно ясен ефектът от задължителното гласуване, опцията „не подкрепям никого” събира почти 11% от решилите да участват във вота. Делът й не е достатъчен, за да предизвика значим ефект върху резултата от първи тур, но и не означава, че трябва да се подценява заблуждаващият й ефект върху избирателите. Колкото повече хора изберат да гласуват срещу всички, толкова по-висок процент автоматично ще получат водещите кандидати. Профилът на ориентиралите се към „не подкрепям никого” избиратели до голяма степен повтаря този на традиционно негласуващите – най-млади, учащи, жители на големите градски центрове.
Проучването сочи, че най-голямо влияние върху стартовите позиции на кандидатите оказва електоралната тежест на партиите, които ги издигат. Относително най-силен мажоритарен ефект имат кандидатите на малките партии - И.Калфин и Т.Дончева. Те удвояват резултата на собствените си политически сили, но засега достигат около 5% -6%, които кампанията може да увеличи. Двете формации в дясно се движат стриктно в рамките на собствените си избиратели. Ц.Цачева привлича 75% от симпатизантите на ГЕРБ, но не и от други партии. Сътресенията в РБ и проблемните им електорални позиции ограничават началната подкрепа за Т.Трайков.
За разлика от ситуацията в дясно, в ляво-националистическия спектър е налице много голям обмен на избиратели. Около две трети от гласовете на БСП отиват за Р.Радев, но останалите – към И.Калфин, Т.Дончева, К.Каракачанов. Аналогична е ситуацията при „патриотите”, чиито симпатизанти се разделят между подкрепа за собствения си кандидат и за други кандидати от този спектър.
Точно тази взаимната приемливост на кандидатите и същевременно - близост на избирателите от ляво-националистическия спектър - създава предпоставки за драматичен втори тур. На него Ц. Цачева би привлякла допълнително основно симпатизанти от РБ, докато мнозинството от подкрепящите И.Калфин, К.Каракачанов, Т.Дончева и другите по-слаби кандидати, биха дали гласа си по-скоро за Р.Радев. Остава открит въпросът за гласовете на ДПС, 80% от чиито симпатизанти заявяват, че към момента не са решили за кого да гласуват или „не подкрепят никого”.
