Авангардът на иракската армия от 54 000 войници заедно с шиитски и сунитски отряди, обучени в Турция и 40 000 кюрдски пешмерги продължават да настъпват срещу 8000 бойци на ИДИЛ към втория по-големина иракски град Мосул. Битката е знакова. Кървави са боевете за Мосул - край хълмовете на север и кварталите в южната част на града.
В Мосул обръчът се затяга.
Иракската армия се подкрепя от въздуха от авиация.
Районът около града е миниран от бойците на ИДИЛ с импровизирани взривни устройства. Цивилното население се използва като жив щит. Потенциален е сблъсъкът между различните фракции, които се борят за превземането на града, поставят си взаимно ултиматуми и могат да предизвикат междуетнически конфликти след евентуалното му превземане.
Затягането на обръча може да предизвика и огромна бежанска вълна към Турция.
Мосул е столицата на ”Ислямска държава” в Ирак. САЩ и международната коалиция подкрепят Ирак в битката за Мосул. Турция категорично иска да участва в тази операция. Анкара се страхува, че иракските кюрди могат да достигнат до сирийските и да се обединят.
Ситуацията в Алепо е доста по-различна. В Мосул има някаква трудно сглобена коалиция, докато в Алепо положението е безнадеждно. Там няма ИД. Там има местни сунити. Битката там е на родова основа и е колосална.
В Алепо също се преплитат интересите на международните сили, но има и местни играчи. Събитията в Алепо рефлектират много по-отчетливо върху Европа и България, отколкото събитията в Ирак.
Бавно, но сигурно в Алепо намалява територията на ислямските бойци. Щурмуват се хълмовете на север от града. Боевете са с променлив успех - освобождават се едни височини, превземат се други, губят се трети около града. На едни места фронтът се удържа, на други се отстъпва. Водят се преговори за капитулация на част от групировките.
Люти са боевете и на юг. Бойците на ИД използват жилищната инфраструктура и подземните комуникации. Атаки, контраатки - педя по педя се превземат отбранителните рубежи на ислямските бойци.
На фона на тези боеве и загубите на ИД се очаква подновяване на женевско-виенските преговори. И тъй като уж общите усилия на САЩ и Русия не доведоха да резулат, се очаква в преговорите да се включат още Турция, Иран и Саудитска Арабия още тази седмица. При това Русия и Иран едва ли ще направят отстъпки на противниците на Садам, докато САЩ ще продължат да разиграват кюрдската карта и убеждават Турция, че няма страшно в това.
