Първите 10 дни на президентската кампания очертаха някои важни симптоми и тенденции, които могат да окажат влияние върху крайния изход от предизборната борба, съобщават в политологичен доклад от Института за модерна политика, посветен на първите 10 дни от президентската кампания. Ето какво се отчита още от експертите.
Първо, динамиката на предизборната ситуация лиши от еднозначност отговорите на въпросите „кой ще достигне до втори тур“ и „кой ще е крайният победител“. Вече нито крайната победа на ГЕРБ изглежда предрешена и безспорна, нито участието на БСП във втория тур е напълно безсъмнено.
Второ, цялостният тон на предизборната кампания е вял, безсъдържателен и потопен в текущи политически скандали.
Трето, налице е засилваща се ерозия на публичния образ на ГЕРБ като „партия-победител“ и носител на безпрекословна политическа мощ. Има известна дезиориентация и неспособност за адекватна реакция на все по-интензивната публична критика.
Четвърто, кампанията на БСП все още е затворена в средите на партийния актив, а партията засега не съумява да привлече реална публична подкрепа от граждански среди, видни интелектуалци и други партии, които са извън традиционния и непрекъснато стесняващ се през годините ареал на партията.
Пето, слабостите на водещите според социологическите сондажи кандидати, отварят възможности за разгръщане на потенциала на другите трима основни кандидати - Ивайло Калфин, Татяна Дончева и Красимир Каракачанов.
Кандидатите на ГЕРБ Цецка Цачева и на БСП Румен Радев са водещи в социологическите сондажи и имат ключова роля за развитието на предизборната борба. В този етап от кампанията обаче ГЕРБ губи инициатива и тича след събитията. Има очевидно подценяване на атмосферата на изострена публична критика към управляващите, предизвикани от провала „Кристалина“ и политиката на правителството по мигрантско-бежанския проблем. Наблюдава се известна дезориентация и неспособност за адекватна реакция. ГЕРБ не успя да постигне целения ефект с късното обявяване на своята кандидатура. Вместо това, тяхната беше засипана от масиран негативизъм, особено в социалните мрежи, на който досега от ГЕРБ не намират адекватно противодействие.
Усилията на БСП пък са съсредоточени главно върху мобилизиране на партийния апарат и актив, които влязоха в кампанията в състояние на дълбока вътрешна раздробеност и демотивация. Твърденията, че кандидатската двойка Радев-Йотова събира широка гражданска подкрепа са по-скоро кампанийна реторика отколкото политическа реалност. Факт е, че досегашните предизборни мероприятия са изцяло затворени в партийните среди. Липсват реални граждански форуми и автентичен диалог с гражданското общество и градската интелигенция, която е критично настроена към управляващите, но не е част от актива на БСП. Кампанията все още е без ясен фокус, а посланията са прекалено общи и размити – „да добруваме“, „да пазим достойнството“, „да укрепваме армията“, „да бъдем достоен член на НАТО и ЕС“, без да отговарят на въпроса „как“ кандидатът смята да изпълни тези обещания през призмата на президентските правомощия. Критиката на кандидата Радев към управляващите е прекалено обрана и завоалирана, отсъства опит за системен пряк политически сблъсък с Бойко Борисов.
Слабостите в кампаниите на първите двама кандидати отварят възможности и за други основни участници. При подходяща кампания те имат потенциал да достигнат до втори тур или поне да окажат осезаемо влияние върху преразпределението на гласовете при втория тур. Нашата гледна точка за потенциала на другите трима основни кандидати:
- Ивайло Калфин: При подходящо развитие на политическата ситуация – задълбочаване на ерозията на ГЕРБ и неубедителна и затворена в партийни рамки кампания на БСП – този кандидат има потенциал да събере подкрепа от умерената градска интелигенция и работещите хора, вкл. разочаровани от ГЕРБ, в София и областните центрове. Този тип избиратели не искат сериозни политически сътресения, нито пък биха съдействали с гласа си за връщане на БСП на власт. Очакваното участие в тези избори и на сравнително висок процент неутрални и негласували през последните години избиратели, също би могло да тласне напред кандидатурата на Калфин, доколкото част от този тип избиратели нямат силна партийна мотивация, а формират решението си с оглед прагматизма и полезността. При по-активна кампания и убедително представяне в президентските дебати, Калфин може да изиграе ролята на „изненадата“ в тези избори.
- Татяна Дончева: Нейният резерв са разочарованите от старата левица и старата десница и особено младите хора, които не гледат с добро око на старите партии. При определени обстоятелства – засилване на ерозията и критиката към управляващите, Дончева би могла да привлече и част от протестния вот и вота на неутралните избиратели, и така да окаже съществено влияние за изхода от президентската надпревара.
- Красимир Каракачанов: Неговият потенциал е лимитиран в границите на патриотично-националистически сегмент от избиратели. Близостта им с управляващите прави слабо вероятно привличането на мощен протестен вот, освен ако не ескалират събития, които да стимулират националистическата и ксенофобска реторика, заключават от ИМП.
