5 милиарда долара загуби за България за три години, бум на криминалната престъпност с държавна помощ и замогване до разкош на бандитските групировки. Това костваше на страната ни ембаргото над съседна Югославия в периода 1993-1995 г. Всъщност Югоембаргото роди българската организирана престъпност.
След 20 години можем да кажем смело, че тази картина се повтаря с почти по същия сценарий с бизнеса с нелегалните имигранти. Разликата е само, че прекарваме не гориво, а хора.
Югоембаргото бяха икономически санкции, наложени от ООН на Сърбия и Черна гора заради войната в бивша Югославия. Те включваха забрана за внос на стоки и горива и реално затваряне на границата с Югославия с цел да бъде спряна военната машина на Слободан Милошевич. Това обаче бе на хартия.
Хиляди българи участваха в контрабандата на горива и стоки към бивша Югославия под мълчаливия поглед на държавата, спецслужби, митници и МВР.
Заради нелегалния внос на гориво с цистерни на запад, у нас настъпи криза за бензин, защото половината цистерни на БДЖ се оказаха изоставени на югославска територия, след като контрабандно са вкарани там и нямаше как да си ги поискаме.
По границата ни бяха разположени наблюдатели на Комитета по санкциите на ООН, както сега на българо-турската граница седят хора на Фронтекс и новата Европейска служба за гранична и морска охрана.
Но това не спира притока ни мигранти, както преди 20 години наблюдателите на ООН не успяха да спрат милионите тонове горива да минават необезпокоявано българо-югославската граница. Корупцията в държавата-митници, гранична полиция, държавни учреждения процъфтява както и през 1993-1995 г.
Само размерите са различни. В опазването на границата вече над 5 години се изсипват милиарди левове. За сведение километър ограда на турската граница гони 1 млн. лв на данъкоплатеца, почти толкова месечно струва командироването на полицаи от вътрешността на страната, система за охрана на границата за 30 млн. лв не работи и т. н.
Повечето поръчки се правят без конкурси, според промените в закона, което създава сериозни съмнения за корупция и облагодетелстване на определени „наши фирми”. По времето на кабинета „Орешарски” оградата се строеше с тел на фирма на областен лидер на БСП, сега кумецът на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов изгражда друга част на преградното съоръжение.
Бизнесът с имигрантите налива огромна сума черни пари в групировките, които зарязаха контрабандата на цигари и наркотици и се заеха с трафика на хора.
Той се ръководи от трансгранични престъпни групи, които по данни на Европол през миналата година са спечелили над 6 млрд. евро през 2015 г.
През периода на Югоембаргото България бе станала нарицателна за корупцията по границите, сега е същото. И тогава и сега ни обещаваха компенсации, но не получаваме нищо, или почти нищо в сравнение с Гърция например.
Цял един регион-Северозапдна България се прехранваше от Югоембаргото, от деца до пенсионери тичаха с тубите с бензин през границата. Сега същият този край се занимава с прекарване на мигранти през браздата със Сърбия. По 200-300 души на вечер. Във всяко село в региона може да бъде разпозната къщата на каналджия, тя е прясно ремонтирана и се набива на очи.
Всъщност това е и основният бизнес в Северозапада, като мигрантите са основните „работодатели” и на ченгетата и на хората от района. Финансовите параметри на кризата с мигрантите едва ли могат да се изчислят наистина, но със сигурност са милиарди евра.
Според неофициални данни само една ромска фамилия е спечелила от прекарването на мигранти от София към Сърбия над 14 кг злато.
Размахът на кризата с мигрантите вече заплашва да излезе от контрол и то не заради присъствието на чужденци у нас. А заради огромните суми, които печелят трафикантите на хора. За тези пари не се плащат данъци, въпреки „успехите в борбата с контрабандата”.
Стефан Ташев
