Ахмед Емин предупредил Сокола да не посяга към зловещ сценарий?
Стойко Стоянов
Eвропейските избори развързаха в Делиормана устата на сладкодумеца Ахмед Доган.
Той не е говорил толкова напоително от убийството на шефа на кабинета си Ахмед Емин. Две предупреждения станаха акцент в думите му към избирателите, хората и политиците. Те уж бяха послания към идния живот, но в тях Сокола преповтори знакови мисли на двама покойници.
„ Всичко това, което става, е един чудовищен сценарий за връщането на България на равнището на 1989 година” Това написа Ахмед Еминв в мистериозното си предсмъртно писмо. През миналата есен точно този цитат от тефтерчето му се оказа най-скандален и предизвика остри полемики в ДПС и обществото. Тогава всички се втурнаха да тълкуват и търсят ни в клин - ни в ръкав връзка с възродителния процес, който се свързва с периода 1984-1985 г. Самият Доган бръщолевеше, че не може да разбере какво точно е искал да каже най-близкият му съратник и че алюзиите с насилственото преименуване на турците били преувеличени и нереални в днешно време.
Само няколко месеца по-късно, след драмата в боянските сараи, на 17 май в с. Пристоя Соколът, който от 8 години управлява държавата, ненадейно прозря:” Има партии и партийки, които искат да повторят възродителния процес”. И още по-изненадващо предупреди, че партиите, които не им харесва в България, да се махат в Австралия, Нова Зеландия, Африка. Ясно е обаче, че политическите формации, големи, малки или само с един файтон си имат членове и симпатизанти. Тоест Доган даде виза за емиграция и на милиони българи, на които не им харесва животът, сътворен от тройната коалиция, или искат да видят държавата си по друг начин подредена.
Стряскащо е, че откровените предупреждения в шуменското село натрапчиво напомнят за един друг зловещ май, но преди 20 години.
На 26 май 1989 г. след телевизионно обръщение генералният секретар на ЦК на БКП Тодор Живков предизвика изгонването на половин милион етнически турци с български имена от страната. Думите на Тато, по който много нашенци сега носталгично въздишат отприщиха така наречената „Голяма екскурзия”. Тогава съвсем трезвен, дядото на днешната звезда и народен любимец от „Вип брадър” Тошко Славков вдигна бариерата на държавната граница и призова всички, на които не им харесва в България и не я считат за Родина, да я напуснат завинаги.
Думите му предизвикаха истинска психоза сред турското население и отпушиха по съветски патриотарския дух на българския национализъм. Само за три месеца хиляди турци с български имена напуснаха родните си места, разделени бяха много семейства и родове, кервани от автомобили и пешаци се извиха на българо-турската граница. Събраха си бохчите и тръгнаха онези, които мислеха различно от комунистическата диктатура. Те искаха само майчините си имена, своята религия, граждански права. А правилата на онова време бяха неумолими – идеологията и режимът остават вечни, да се махат хората, които търсят други богове и светове.
След 20 години алпийски преход към демокрацията, кръгът за българите се затваря, като в пиеса на абсурда. Всичко е гарнирано и с голяма доза мистика. Числото 9 се набива ритуално – 1989 – 2009, 9 дни делят идентичните изказвания на Живков и Доган. За нумеролозите деветката е събирателен образ на всички числа, но и нагласа към приключване, завършване на цикъл. В житейската съдба може да е символ на голямата кариера, или на страхотен провал.
Соколът, който сега управлява държавата с децата и внуците на живковите комунисти, сигурно е разчел тези тайни знаци и затова публично пожела да види другомислещите в Австралия, Нова Зеландия, Африка. И ако намеците му за идващ нов възродителен процес са по-скоро елемент от предизборната риторика, то в реалната действителност на създателите и участниците в тройната коалиция много им се иска да видят при аборигените, в пустинята всеки българин, които мечтае за смяна на управлението чрез избори, реформа на конституцията и съдебната система, европейски правила за работа и живот, свободен бизнес, свиване на корупцията, реална битка с мафията, затвор за крадливи политици и бандити, достойно място в европейското семейство. Ако този зловещ сценарий може да е верен, то става ясно за какво е предупреждавал в писмото си Ахмед Емин и защо е посочил точно 1989 г. Може би рахметлията (праведният) е предусещал плана на шефа си и ортаците му в управлението – с нокти и зъби да запазят властта си.
Това обяснява ставащото в държавата през последните седмици - законодателни препятствия за изборите, съдебните саги със СДС, черният пиар и презареждане на компромати и провокатори срещу опозицията, платеното медийно демонизиране на Бойко и Костов и т. н.. Ако всичко това успее, началникът на кабинета на Доган сигурно е виждал, че „България ще се върне на равнището на 1989 г.”, нови кервани от емигранти и повторение на трагедията от падането на комунизма. Може за това Емин да е предупреждавал предсмъртно, като патриот и логично е дообяснил, че никога не е предавал родината си НРБ. Но може тази логика и да е грешна. В теорията на вероятностите остава и истинският смисъл на предупреждението на Сокола към немирниците.
По времето на Тодор Живков, освен, че баничката беше10 стотинки, от дебелите книги ни учеха, че живеем в развития социализъм, освен нас има загнил капитализъм и някакъв си там трети свят, развиващи се страни. Да, обаче вече баничката е левче, видяхме с очите си, че и в лошия трети свят, ония дето ги имахме за трето качество, си живеят като в рай. Така и заплахата на Доган за Австралия, Нова Зеландия и Африка може да излезе истинска благословия за много българи, ако БСП и ДПС рекат да повторят мандата си.
