Италианският министър на икономиката и финансите Пиер Карло Падоан отправи предизвикателство към ЕС в интервю, поместено във всекидневника ”Република”. ”Европа трябва да избере на коя страна да застане. Тя може да приеме факта, че нашият дефицит ще премине от 2 на 2,3 процента от БВП, за да се справим с извънредните ситуации, предизвикани от земетресението и мигрантите, или пък да предпочете унгарския път. Това би било началото на края,” са думи на министър Падоан.
Този път противопоставя стени на мигрантите и трябва да бъде отхвърлен, добавя той.
Той пояснява защо Италия, която неведнъж е получавала предимства, отстоява твърда позиция по дефицита при положение, че Европейската комисия е склонна да отстъпи до 2,2 процента.
"От 2011 година насам Италия похарчи милиарди и милиарди, за да се справи с извънредната ситуация с мигрантите, която не е само неин проблем, а засяга целия ЕС. Никой досега не ни е признал този икономически ангажимент. Преди няколко месеца Европа отпусна на Турция 3 милиарда именно заради извънредната ситуация с мигрантите. Италия похарчи повече от всички в тази извънредна обстановка, направи услуга на останалите страни, защити едно общо "публично благо". Това се казва и в току-що приетия документ на срещата на върха в Братислава, където конкретно се говори за мигрантското бреме, което тегне върху южните страни в Европа. Това е политически проблем, който засяга бъдещето на континента," изтъква министърът.
По-нататък той отхвърля оценките, че Италия продължава да догонва най-напредналите и формулира някои специфични искания.
"Не бих казал, че Италия и този път догонва. Показателите, които постъпват от Г-20, са всички насочени към растеж и борба с неравенството, и са против суровите мерки на икономии.
В този смисъл Италия с настоящата си маневра може да бъде модел за Европа. Сега проблемът не е да се каже "да" или "не" на Европа, а да се каже "да" на една различна Европа, която не бездейства, а се движи. Известно е, че ние отворихме дискусия (в ЕС) за промяна на метода за изчисляване на структурния дефицит, тъй като според нас той не измерва реалностите.
Методите за оценка, използвани от други международни организации, дават различни резултати," посочва Падоан.
