С оспорването на основополагащия за републиканска Турция Лозански договор от 1923 г. турският президент Ердоган се опитва да предяви претенции за Мосул. Турският изследовател Исмаил Бешинчи разкрива, че между Ататюрк и Великобритания е имало тайни пазарлъци, и до днес оставащи в тайните архиви за това къде точно да минава границата между днешен Ирак, както и за ираксия град. Известни са били големите залежи на петрол в района около Мосул и британците са постигнали целта си те да бъдат под тяхна власт. Това посочи пред Фрог тюркологът Емилия Славкова.
Ердоган оспорва Лозанския договор и заедно с това заявява претенции и към Кърджали и Варна. Не познавам документи, в които да има регистрирани апетити за тези градове. Турско-българската граница е установена след Балканските войни с някои малки поправки по-късно, но в общи линии е почти днешната. През 1925 г. е сключен Ангорският договор, който е основополагащ за взаимоотношенията на Турската република и Царство България. В него не става дума за граници и територии, а за прокудените българи, живели в границите на османската империя преди Балканските войни.
Ердоган казва как можем да мислим различно за Одрин и за Кърджали. А това, че Одрин е бил български град преди да стане турски, няма ли значение?! Турция постоянно натиска да формулира на държавно равнище у нас понятието национално малцинство, и то, турско национално малцинство. Българската държава в нито един вътрешен или международен документ в своята история не е регистрирала такова понятие. И по силата на такава формулировка никой субект на международните отношения не може да има претенции към наши територии или население. А и след толкова многократни изселвания на стотици хиляди тюркоезични български граждани в Турция можем ли да говорим за части от турска нация, останали в „наследство” от османското владичество?! Още повече, когато се създава независимото Царство България, не съществува турска нациоинална държава, както и не съществува турска нация в чисто научен смисъл, тя едва тогава е започнала току-що да се формира.
Целите на тези огласени претенции от турския президент са преди всичко вътрешни, за пред турските граждани, стремежът е да мобилизира националистическото обществено мнение в неоосманската имперска линия. Но, естествено, другата, не по-малко важна цел е да се демонстрират турските апетити пред света и пред съседните страни, с което се опипва почвата. Затова, ако съответните български власти и институции не реагират по необходимия задължителен начин и не изобличат агресията спрямо страната ни, ще последват нови такива изказвания и още по-дръзки претенции. Обаче документът, който Ердоган цитира, Националният обет/клетва, което е декларация на османския парламент и националните сили, е вътрешен турски, а не международен договор. Поради това той с нищо не може да задължи, която и да било друга държава или външна организация.
