Целта на ВСС е сякаш да покаже на обществеността колко под предполагаeмото дъно на позор, на деградация и делегитимация може да стигне. Там ежеседмично се произвеждат скандали, свързани с очевидно прокарване на политически интереси и влияния, с непрозрачни и нелегитимни назначения на магистрати, с откази за проверки в някои съдилища, като например в Благоевградския окръжен съд, управляван от брата на Димитър Узунов. Това заяви в интервю за Фрог нюз правозащитникът Михаил Екимджиев.
- Адвокат Екимджиев, България постъпи ли коректно като върна седмината турски граждани на Ердоган?
- Предаването на турските граждани на родината им е слугинаж, навеждане пред Ердоган от страна на българските власти за сметка на българската Конституция, за сметка на ангажиментите, които държавата ни е поела, а именно да спазва европейски конвенции и директиви. Правото на политическо убежище, забраната на нечовешко отнасяне, експулсирането и екстрадицията са регламентирани от твърде много нормативни актове, разположени на различни нива в юридическата йерархия. Достатъчен е само един аргумент в подкрепа на тезата ми, свързан със задължителната приложимост на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Според тази разпоредба, никоя държава, ратифицирала конвенцията, каквато и е България, няма право да подлага лица, намиращи се под нейна юрисдикция, на нечовешко и унизително третиране. Това означава не само, че властите на конкретната държава трябва да се въздържат от пряко извършване на действия, представляващи нечовешко и унизително третиране, но и че те не трябва да предават лица, намиращи се под нейна юрисдикция на трети страни каквато е Турция, където същите лица биха били застрашени от такова третиране или от преследване. От тази перспектива няма никакво значение как лицата са влезли в България, дали са поискали политическо убежище, дали са поискали преводач, дали са поискали адвокат, каквито небивалици се изговоиха от „експерти” през последните дни. Има значение само фактът, че те са издирвани от турските власти, но не за престъпления, а за това, че според режима в Турция, са приближени до религиозния лидер Фетулах Гюлен, който е сочен от Ердоган за организатор на опита за преврат от 15 юли. Това означава, че тези хора са непосредствено застрашени от саморазправа, преследване, задържане в нечовешки хигиенни и битови условия в турските арести и затвори и от несправедлив съдебен процес. Поради това, съгласно цитирания чл. 3 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи България няма право да ги предаде на Турция в този момент. Подчертавам този момент, защото в момента Конвенцията за правата на човека е дерогирана от Турция и не се прилага на нейната територия. В Турция няма гаранция за справедлив съдебен процес, в Турция политическите противници на Ердоган са подлагани на репресии, а независимите съдии и прокурори уволнявани и арестувани.
В правовите държави, когато властите са изправени пред такива тежки, драматични, морални и правни казуси съдбата на хората с подобен статут се решава само от съдебните власти. Само независими и ерудирани съдии биха могли да преценят дали са налице доказателства, че тези хора са извършили престъпения, или те са обект на политическо преследване както беше случая с г-н Абдуллах Бююк в началото на август. Отказвайки да постъпи така, България не действа като правова държава с разделение на властите, а като полуавтономна провинция, каквато е била Източна Румелия преди Съединението спрямо Високата порта. Недостойно е, унизително е поведението на държава членка на ЕС, която претендира, че е правова и е записала това в Конституцията си, да действа по този начин.
- Да се върнем към друг скандал – този във ВСС. Реформата му очевидно е химера. Как мислите?
- Като че ли целта на ВСС е да покаже на обществеността колко под предполагаeмото дъно на позор, на деградация и делегитимация може да стигне. Там ежеседмично се произвеждат скандали, свързани с очевидно прокарване на политически интереси и влияния, с непрозрачни и нелегитимни назначения на магистрати, с откази за проверки в някои съдилища, като например в Благоевградския окръжен съд, управляван от брата на Димитър Узунов. Това е най-дискредитираната публична институция, която би трябвало да символизира върховенството на Закона и справедливостта, непоклатимите конституционни, правни и морални принципи. В нормалните правови държави, в старите демокрации не Правителството и Парламента, а съдебната власт е олицетворение на държавността. Затова съдиите в някои от тези държави са пожизнени, несменяеми, а министър-председателите и народните представители се сменят през няколко години.
В този режим на скандали ВСС работи от години. Този приницип не се промени съществено след разделянето му на две камари. Докато се прокарва политическото влияние и волята на ръководната партия, на нейния лидер и на главния прокурор, с нищо няма да се промени към по-добро. Реформата на съдебната система стана мръсна дума, изпразнена от смисъл, клише, в което всеки влага каквото си поиска съдържание. След принудителната оставка на Христо Иванов Цецка Цачева от Китай ни съобщи, че съдебната реформа е осъществена. Очевидно нейните представи за съдебна реформа в такъв вид могат да бъдат възприети само в държави като Китай и Северна Корея.
- ВСС е глух и сляп и за поредните записи с Ченалова и Янева.
- Недопустимо е в една правова държава да има хора, които с имената си, с лицата си са в запис и в същото време единствените институции, от които зависи да бъдат проверени те, да отказват да извършат каквато и да е проверка. Това е шамар, заплюване в лицето на Конституцията, на обществеността, на върховенството на закона. И главният прокурор, и мнозинството във ВСС ни показват среден пръст, че ще правят каквото им харесва, независимо какво пише в Конституцията.
- И премиерът запя в един глас с ВСС за записите, не мислите ли?
- В интервю пред „Нова“ той заяви, че записите са създадени сега. Много интересно на какво е базирано това твърдение. Бих попитал Борисов защо не реагира както сега в телевизионното студио, когато Кокинов каза в неговата къща в Банкя, че той сам си е „избрал“ Цацаров за главен прокурор.
В присъщия му манипулативен стил той смеси казусите с връщането в Турция на бежанци от други държави (Сирия, Ирак, Авганистан) с връщането на тези 7 турски граждани и на Бююк. От юридическа гледна точка има качествена разлика. Тя е в това, че за разлика от сирийците и иракчаните опозиционно настроените турски граждани явно са застрашени от нечовешко и унизително третиране в Турция и точно и само заради това връщането им в ръцете на един диктаторски режим, без съдебен процес, е държавен бандитизъм.
Интервю на Даниела Николова
