Най-лесният и кратък коментар за интервюто на Бойко Борисов по Нова тв в понеделник, 24 октомври, е: не може да бъде. В продължение на 40 минути премиерът бе Ким Ир Сен, Ивана, Исус Христос, другаря Живков, Сталин, Ганди, Криско и Създателя.
Живеем 72 години в условията на лъжа и демагогия. Борисов даде ясен знак, че продължава да ни води по този път. Възможно най-лошият.
В скандален клип Мадона обеща да направи свирка на всички, които гласуват за Хилари Клинтън. Борисов обеща на всички, които гласуват за ГЕРБ и посочените от него субекти, да Му направят свирка.
„Над мен няма никой... над мен и ГЕРБ, де... Аз решавам. Направил съм толкова много... сме направили. Няма за какво да бъдем критикувани. Кажете, кажете, де, поне едно нещо... Не казвате, защото няма такова”. Това пласира Борисов без да му мигне окото по телевизора. Уверен и недосегаем - на пръв поглед. Нервен и истеричен – при по-внимателно вглеждане. Уплашен – медицинско заключение.
Латиноамериканският популист неизбежно се превръща след време в латиноамерикански диктатор, - Уго Чавес в реч за латинодиктаторите, които той остро критикувал... Съществува и български модел.
***
Дете гледа телевизия. По едно време се обръща към дядо си:
- Дядо, какво е демагогия?
Дядото се замисля за миг и отговаря:
- Това е, когато някои хора се опитват да убедят другите,
че те са по-достойни за нещо голямо от всички останали.
***
Дъглас Рушкоф, медиавед, публицист, написал „Теория на манипулацията”, „Монополът на парите” и още десетина книги, автор на „Ню Йорк Таймс” и „Гардиън”:
„Хората, които вярват на телевизията, вестниците и т.н. дори не разбират, че медиите отразяват всичко на всичко нищожно парченце от реалния живот. Това парченце е избрано от издателя, собственика, режисьора, водещия, оператора и дори от монтажиста. Тоест, тези хора нямат реален поглед дори върху живота около тях – в квартала, града – да не отиваме по-далеч. Предлага им се една гледна точка, за едно, произволно или нарочно избрано събитие. Само че всеки ден има милиони гледни точки за действителността, преминали през преживяванията на милони хора. Как ще конструираш такава информационна картина? Никой дори не прави усилие. Изпозва се познатата матрица, за да се манипулира аудиторията, да се прекарат през нея определени внушения, идеи и съмнителни факти. Хората дори не се замислят за това. И стават обекти, лесни за манипулиране. Къде е техният интелект? Няма го. Просто го няма, отишъл си е... а може и да не го е имало. Можете да покажете снимки от няколко хотела в Зимбабве и магазини за сувенири с усмихнати туристи. Ще създадете илюзия за просперираща държава. Ако допълните картината с изказване на местен диктатор, нещата ще станат още по-привлекателни.
След това покажете квартал в САЩ, където има разпилян боклук, деца на улицата, свада с униформени полицаи и ето ви „изграден” образ за една от най-проспериращите и социални държави в света. След всеки такъв „репортаж”, „новина” или политическо интервю идва ред на класическата фраза: „сами виждатe и си направете изводи”.
Затова не е важна „истината” на един човек, пък бил той и най-хваленият политик, а истината на всеки човек от основната част на населението, която той вижда и преживява 24 часа в денонощието.
Глупакът ще бъде обхванат от съмнения. Умният ще разбере капана още при първите думи”.
***
По-долу ще прочетете речта от филма „Великият диктатор” („The Great Dictator”) – пародия на Адолф Хитлер, неговия популизъм и на немския националсоциализъм. Премиерата на филма е на 15 май 1940 г. в Ню Йорк. Режисьор на филма е Чарли Чаплин, той е автор на сценария, съавтор на музиката и изпълнител на двете главни роли.
"Диктатора" на Чаплин прегръща дете, за да е по-убедителен.
„Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моя работа. Не искам да управлявам, нито да завладявам някого.
Искам, ако е възможно, да помогна на всички: евреи, неевреи, черни, бели. Ние всички искаме да си помагаме взаимно. Такива сме хората. Искаме да живеем един до друг щастливи, а не в нищета. Не искаме да се мразим помежду си.
На този свят има място за всеки и земята е достатъчно богата, за да осигури прехрана за всички. Животът може да бъде свободен и красив, но ние загубихме пътя.
Алчността отрови душите на хората, тя изпълни света с омраза, накара ни да маршируваме към мизерия и кръвопролитие.
Израстваме бързо, но се затваряме в себе си. Голямото изобилие ни остави незадоволени. Знанието ни направи цинични, умовете ни – груби и жестоки.
Мислим твърде много, а чувстваме твърде малко. Повече от машините ние имаме нужда от човечност, повече от хитрост ние имаме нужда от доброта и нежност.
Без тези неща животът ни ще бъде жесток и ние сме изгубени.
Самолетът и радиото ни сближиха още повече. Самата природа на тези изобретения крещи за добротата в човека, крещи за световно братство, за обединение на всички ни.
Дори в този момент гласът ми достига до милиони хора по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на система, която превръща хората в мъчители и ги заставя да оставят зад решетките невинните.
За тези, които ме чуват – Не се отчайвате!
Мизерията, която е надвиснала над нас, не е нищо повече от сянка на алчността, на язвителността на хора, които се боят от човешкия прогрес.
Омразата на хората ще отмине, а диктаторите ще умрат и властта, която са отнели от хората, ще се върне отново при тях. И докато хората умират за нея, свободата никога няма да изчезне.
Войници, не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват, които контролират живота ви и ви казват какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате!
Които ви строяват, определят храната ви, държат се с вас, сякаш сте добитък и ви използват за пушечно месо.
Не се поддавайте на тези неестествени хора, на тези хора-машини с ум на машини и сърца на машини!
Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие носите любовта към хората в сърцата си.
Вие не мразите – само необичаните мразят. Необичаните и неестествените.
Войници, не воювайте за робство! Борете се за свобода! В 17-та глава от Евангелието на свети Лука е написано: „царството божие е вътре в човека” – не в един, не в група хора – а във всички хора! В теб!
Вие, хората, притежавате силата – силата да създавате машини. Силата да създавате щастие!
Вие, хората, притежавате силата да направите живота свободен и красив, да направите този живот едно чудесно приключение.
И тогава, в името на демокрацията, нека използваме тази сила!
Нека се обединим!
Нека се борим за един нов свят, за почтен свят, който ще даде на хората шанс да работят, ще ни даде бъдеще, старост и сигурност.
Обещавайки ви тези неща зли хора идват на власт. Но те лъжат! Те не изпълняват обещанията си и никога няма да го направят!
Диктаторите освобождават себе си, но поробват хората.
Нека се борим, за да изпълним тези обещания! Нека се борим, за да освободим света! Да премахнем националните бариери, да унищожим алчността, омразата и нетолерантността.
Нека се борим за един свят на разума, свят, в който науката и прогресът ще донесат щастие на всички хора.
Войници, в името на демокрацията, нека се обединим!”
Б.ред.: Всички прилики с герои и събития не са случайни.
***
Златните правила на демагога по Ралф Джонсън Бънч:
- Критикувай демагогията по всякакъв повод и без повод
- Гледай отвисоко
- Дръж се свободно
- Не разкривай позицията си по никакъв повод
- Не отговаряй директно на въпросите
- Заяждай се със събеседника
- Използвай аргументите в своя полза, както и да изглежда това
- Преувеличвай заслугите си
- Омаловажавай заслугите на другите
- Използвай лъжата без угризения
- Заобикаляй ключови факти
- Манипулирай фактите
- Подменяй понятията
- Унижавай събеседника – явно или с намеци
- Присмей се на авторитета на опонентите
***
В началото на ХХ век се е считало, че демагогията се дължи на все по-честото присъствие на хора от народа във властта. В началото на ХХI век това е абсолютен факт.
Интервюто 24/10 поставя много въпроси, но дава и отговори.
Премиерът парадира със сила, но тя е бутафорна. Издават го противоречията в тезите. Над него нямало никой и той сам взимал всички решения. Минута по-късно съобщава, че Иво Прокопиев му бил пробутал 5-6 министри. Как така „му пробутал”? Нали той решава? И ако са му пробутани, какви са механизмите и критериите, по които се „набират” хора за министри, президент и други високи позиции в държавата?
Борисов иронизира разговора между съдия Владимира Янева, съдия Румяна Ченалова и адвокат Момчил Мондешки. Принизява го до „врачки на махленска сбирка”. Става дума обаче за неща, които гарантират оставката на премиер, главен прокурор и дори на правителството в която и да е демократична държава. Делото за смъртта на Тодор Димов Тодоров-Чакъра е смешка пред разкритията в раговорите на „врачките”. Да не гоорим за описания политико-мафиотски модел от банкера Цветан Василев. През 2013 г. Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България да плати обезщетение от 50 000 евро на роднините на Тодор Димов Тодоров-Чакъра, загинал през 2003 г. при скандална акция на МВР. Върховният касационен съд (ВКС) възобнови делото за смъртта му. Прокуратурата започна и след това прекрати делото срещу Борисов за смъртта на Чакъра през август 2014 г. Има ли връзка между това прекратяване с удара срещу КТБ по същото време? Има ли сделка? Главният прокурор Сотир Цацаров и Делян Пеевски могат ли да възобновят делото „Чакъра” ако нещо...
Завесата започва да се вдига. Ще видим грозни и страшни неща. Ще преживеем трусове, сигурно и кръв. Борисов, Пеевски и Доган нямат друга алтернатива. Съпротивата - също.
Интервюто 24/10 тепърва ще „дава” информация след предстоящата аутопсия. Аутопсия, защото мъртвите политики и демагогии отдавна са в моргата.
Д-р Димитър Попкутуев
