От два дни колеги от вестник „Стандарт” повдигнаха завесата в какви робски условия са се трудели и продължават да се трудят в тази медия, наричана от шефката си Славка Бозукова „Най-българският вестник”. Там заплати не са давани от пет месеца, но за сметка на това работата на оределия колектив е скочила двойно повече. Работи се по 14-15 дни без почивка. А има и още други безобразия.
Заради такива проблеми миньорите от Бобов дол останаха под земята. Тогава към тях се затичаха омбудсман, депутати и кой ли още не. Сезира се прокуратурата, инспекцията по труда, НАП и цялата държава. Сагата завърши с хепиенд . При журналистите-роби това няма как да се случи. Публична тайна е, че безобразията в „Стандарт” не са от вчера. Но нито омбудсманът , нито депутати ще се притекат на помощ на закъсалите колеги. Ако държавата бе на място, след написаното от Иван Филчев Инспекцията по труда, НАП и други „органи” вече трябваше да са започнали проверки във вестника на Славка Бозукова . Това, уважаеми читатели, обаче няма как да се случи. Защото зад Бозукова стои Делян Пеевски и моделът КОЙ. Както и зад останалите вестници. С парите от КТБ за има-няма пет години КОЙ и майка му успяха да изкупят всички вестници, печатници и цялото разпространение. В тях е и ножът и хлябът.
Важно е да се уточни, че Пеевски не е инвеститор в тези медии, той е ликвидатор. Закрива, съкращава, уволнява. Примери бол - вестниците „Новинар ”, „Експрес”, „Преса” и т. н. Не е тайна, че „Монитор” от край време е на загуба и дните му са преброени. Заради модела КОЙ десетки журналисти останаха без работа, а другите работят по „модела Стандарт”, но мълчат, защото ще останат на улицата. НАП обяви, че започва масови проверки на фирми, чиито служители се трудят на минимални работни заплати. Публична тайна е, че в медиите на КОЙ това е практика, но никой няма смелостта да го проверява. Няма омбудсман, няма синдикати, нито загрижени депутати. Журналистът е роб в България, може да бъде изхвърлен по всяко време на улицата, да бъде заставян да работи без почивка и без заплата, а за цензурата упражнявана от началниците му няма какво да се коментира. А където все пак няма автоцензура, властта светкавично се намесва и взима мерки - сваля предавания, докато се излъчват в ефир. Такъв беше случаят с предаването „Насреща с Люба Кулезич ”. Мизерията на българския журналист, в „европейска България” и в 21 век, рязко контрастира с луксозния начин на живот, демонстриран от собствениците на медии - лъскави лимузини, скъпи къщи, екстри и денонощно отъркване около властта.
Твърди се, че медиите са на загуба, няма пари, няма реклами и т.н. А медийните началници тънат в лукс. Странно нали. Обаче никой не ги пита откъде е този лукс при наличието на „бедния им вестник”.
Обслужването на властта, без разлика на партии, си има цена. Плащат я не босовете , а редовите журналисти. Полумъртвият, казионен Съюз на българските журналисти, който по-скоро прилича на Съюз на пенсионерите, се сети, че журналистите не са защитени от нищо и поиска законова регулация. Докато това стане, ако въобще стане, няма да има какво да се регулира. Преди година и половина, по повод спирането на вестник „Преса” реших да наруша омертата и да опиша за какво става дума в българските медии. Написах за олигарсите на журналистиката като Тошо Тошев и Мадам В., които прибраха едни пари за себе си, хвърляха на подчинените си трохички и накрая, за да заметат следите ликвидираха вестника и оставиха на улицата над 100 души. Сега други колеги, опрени до стената, сториха същото. Но гласовете ни остават в пустиня. Защото на властимащите това им е изгодно и удобно.
В началото на октомври се случи нещо колкото символично, толкова и знаково. Вестник „24 часа” напусна Полиграфическия комбинат. Това беше последната медия, останала там, след закупуването на огромната сграда от фирми, приближени на Делян Пеевски . И сега КОЙ ги изхвърли оттам, вероятно за да продаде огромната сграда. Тя бе купена тихомълком за жалките 15 млн . евро от офшорка с 30 000 лв капитал. Сега Пеевски сигурно ще я продаде за десетократно повече, но на кого му пука.
Благодарение на босове, собственици и тем подобни, българската журналистика е натикана в калта и работи на принципа "слушкай и папкай" , щото иначе на улицата.
На властта това е изгодно, тя иска комфорт и държачи на микрофони, от които се иска безропотно да записват мъдрите мисли на елита. Без да задават въпроси.
Стефан Ташев
