Няма аргумент, условия и обстоятелство, които биха оправдали и една единствена жертва на репресиите по политически причини. Да не забравяме какво стори Сталин и да не забравяме хората, които загинаха и минаха през лагерите.
Това са думи на президента Владимир Путин по повод 30 октомври – Ден в памет на жертвите на политическия терор. 10, 15, 20 милиона... Все още няма институция в Русия, която да се ангажира с точна цифра. Репресиите започнали като „червен терор” по времето на Ленин и продължили след това с различни мотиви. Най-честият аргумент „враг на народа” е затрил. В сталинските лагери са загинали руснаци, украинци, немци, испонци, българи, турци, сърби, поляци, чехи, французи и хора от други националности.
Немалко българи са минали през сталиските лагери, част от тях са загинали там. Малко извостен факт е, че нашенци са организирали заговор срещу нашумелия с репресиите си шеф на НКВД Николай Ежов. Заговорът е разкрит, а българите „разстреляни като зайци”. Това пише след години Леополд Трепер, висш служител на ГРУ – Военното разузнаване. Георги Димитров и Сталшин обсъждали съдбата на българите в Кремъл на чаша чай с грузински коняк.
В Русия бяха обнародвани неизвестни досега сведения за чистките, извършвани в апарата на Коминтерна, цийто център през 30-те години на м.в. е в Москва. Не е тайна, че в Съветския съюз дейците на международното комунитическо движение първоначално получават топъл прием. Предоставени са им квартири за живеене и добри условия за работа. Българинът Георги Димитров е посрещнат като герой след Лайпцигския процес, самият Сталин не крие уважението си към него и другите български дейци на компартията. Ситуацията обаче се промена рязко през 1936 година.
След новогодишните тържества много служители на Коминтерса са арестувани. Започва т.нар. „Коминтерновски процес”. На шестия ден след ареста от изтезанията умира Ян Авелт, отговорен секретар на Интернационалната контролна комисия, председател на Естонската трудова комуна от 1919 г.
В ареста са хвърлени и хора от Международния отдел на Коминтерна, които след шест месеца разпити и мъчения са разстреляни в подземията на „Лубянка”.
Един от секретарите на отдела по онова време - Лев Колен - пише в таен дневник, че един от най-жестоките и мракобесни изпълнители на сталиновата воля за репресии е... българинът Георги Дамянов, известен с псевдонима Белов. Дамянов вече си бил спечелил слава на жесток човек в качеството си на инспектор в Интернационалната бригада по време на Гражданската война в Испания. Именно Дамянов-Белов подготвил документите на стотици интербригадисти и дейци на Коминтерна, които завършвали с фаталното: „не се ползва с политическо доверие”. Това бил знакът за арести, присъди, лагери и смърт.
В началото на този процес на репресии Георги Димитров се е опитвал, чрез застъпничество и изпращане на допълнителни справки, да обясни на НКВД (предшественика на КГБ), че става дума за предани революционери, които не пестят сили и енергия за каузата на социализма. Нееднократно Димитров се застъпвал за международни дейци и пред ЦК на ВКП (болшевики), като успял да спаси от сибирските лагери немалко хора.
Леополд Трепер, един от основателите на съветското Главно разузнавателно управление пише в своите спомени, че Димитров се опитвал да се противопостави на репресиите, макар и гласът му рядко да бил чуван. Трепер описва следния разговор между Георги Димитров и български комунисти в Москва през 1937 година:
- Ако ти не направиш всичко необходимо да спреш репресиите, ще убием Ежов, този контрареволюционер! (Николай Иванович Ежов е Народен комисар по вътрешните работи, дълги години шеф на НКВД и един от идеолозите на сталиновите репресии.)
Димитров отговаря дирекно на своите другари:
- Не мога да направя нищо, защото всичко е в ръцете на НКВД...
Въпреки тоталното следене и подслушване Димитров не издава намеренията на българските комунисти да очистят Ежов. Заговорът обаче не успява и както пише Леополд Трепер: „разстреляха българите като зайци”. Безследно изчезнали и други съпричастни към готвения атентат – поляци, югославяни, литовци и чехи. Германци също пострадали, като живи се измъкнали само Вилхем Пик и Валтер Улбрихт, който по-късно дълги години ръководи новосъздадената държава след Втората световна война – ГДР.
В един момент Сталин вика Димитров в Кремъл и му заявява: „Георгий Михайлович, всички си мислят, че строгите мерки спрямо тях са заради кавгите между мен и Троцки, заради лошия характер на Сталин. Не, не, те просто са си виновни, но не го признават”. Сталин обяснил на Димитръв, че всъщност Троцки и последователите му са срещу Ленин. В края на разговора Коба произнася зловещата фраза: „Всички вие там, в Коминтерна, работите за враговете на социализма!”
През ноември 1937 г. Сталин заявява на Димитров: „Троцкистите, с каквито е пълен Коминтерна, трябва да се преследват, разстрелват и унищожават. Това са всемирни провокатори, злобни агенти на фашизма”.
Пример за това е съдбата на българина Димитър Гачев, който е „заловен” да чете статия за Троцки във френски вестник. Осъден е на 8 години и изпратен в лагерите през 1938 г., където изчезва безследно...
По време на всички срещи, пиене на чай, вино или коняк, Сталин обяснявал на своя „дружок” Георгий Михайлович, че репресиите срещу българите не са нищо друго, освен „каляване на комунистическия дух” и се налагат от любов към идеята, а не заради някакви приумици...
В лагерите без съд и присъда
От 3000 български политически емигранти в Москва през 30-те години на м.в. всеки трети е бил репресиран. Над 600 от тях загиват в затвора и лагерите или са осъдени на смърт. Това са били най-активните български комунисти, потърсили подкрепа от руските си събратя след Септемврийското въстание през 1923 г. Не помогнали опитите на Георги Димитров и Васил Коларов да смегчат репресиите. Само през февруари 1941 г. са били арестувани 132 български емигранти. За тях Димитров изпраща молба до ЦК на ВКП (б) да им се преразгледат делата, защото „тези хора никога не са били антисъветски и антипартийно настроени”. Димитров пише в това писмо, че много българи са в лагери или екзекутирани, преди още да са осъдени или да е доказана някаква тяхна вина.
„Дипломатът” Абакумов
След войната, през 1947 г. Димитръв се обръща към Сталин с молба да освободи 29 българи, ръководни кадри на комунистическата партия. Сталин пренасочил молбата към Виктор Абакумов, комисар и ръководител на контраразузнаването и на „отрядите на смъртта” – Смерш. Абакумов отговаря като един истински дипломат на Димитров следното: „Във връзка с приложеното по време на следствието физическо въздействие към арестуваните, не е целесъобразно да бъдат пуснати в България”. Всеки може да прецени, какво означават тези думи.
Герой от Лайпциг гние в Сибир
Георги Димитров и Васил Коларов са обвинявани, че не са направили нищо, за да спасят българските опозиционери от т.нар. „Група на Искров”, които критикували някои действия на ЦК на БКП.
През 1937 г. в Москва са арестувани съобвиняемите с Димитров в Лайпцигския процес Благой Попов и Васил Танев. По-късно Танев е освободен след лична молба на Димитров до Сталин. Попов обаче е изпратен в трудов лагер, със „съдействието” на Георги Дамянов. Освободен е чак през 1953 г.
Дамянов пък след 9 септември 1944 г. става член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на отбраната, от 1950 г. е председател на Народното събрание до смъртта си през 1958 г.
Попов умира през 1968 г. и успява да напише книгата „За да не се повтори никога вече”, сравнявана с „Архипелага ГУЛАГ” на Солженицин. Той отказва срещи с предишните си другари Димитров и Дамянов. Умира, разочарован от своите другари и от пътя, по който поемат българските комунисти – насаждане на съветския модел във всички области на живота.
Николай Иванов
