Днешното шествие е организирано от „Подкрепа”, КНСБ и академичния синдикат, заяви за Фрогнюз проф. дфн Лъчезар Аврамов от Института по електроника на БАН. То е с предимно синдикални искания, защото средните заплати на учените в БАН са с около 200 лв. по-ниски от средната заплата в страната.
Това в цивилизования свят е абсолютно недопустимо. Аз в качеството си на член на ОС на БАН и на Съвета на настоятелите на академията (орган от 9 души, създаден преди няколко години по подобие на настоятелствата на големите университети и научни центрове) съм ангажиран с обществената закрила и съдействие на интересите на БАН.
Съгласно чл. 1. (1) от Закона за Българската академия на науките, „БАН е национална автономна организация за научни изследвания” и следователно основната издръжка на БАН е национално задължение, т.е. на Българската държава. В този орган влизат трима членове на академията, но също и двама вицепремиери – Кунева и Дончев и има задължение да съдейства пред държавата и обществото за развитието на системата.
Но ние не намираме никаква подкрепа в естествените структури, в самото Министерство на образованието и науката. Затова напълно подкрепяме синдикалните искания с уговорката, че те не изчерпват проблемите. Ниското ниво на заплащане е третостепенна последица, то е плод на държавна политика.
В т.нар. Закон за насърчаване на научните изследвания в Чл. 1. (2) пише, че „Научните изследвания са национален приоритет и имат стратегическо значение за развитието на страната” и всякакви задни ходове и предни маневри са без значение, защото държавата трябва първо да уреди първостепенните си приоритети и чак тогава да търси пари за каквото и да е друго.
Затова диспозицията на м-р Кунева и останалите е абсолютно демагогска, там освен демагогия няма нищо друго. Вчера имаше една среща в МОН, на която тя не дойде, тя също беше демагогска. Такива срещи ние провеждаме с идеята, че не сме противници, а гребем в една лодка. това обаче въобще не е така. А политиците имат задължението да изпълняват държавната политика, която е разписана в Договора за присъединяване на България към ЕС.
В Националната програма за реформи пише, че това е най-важният стратегически документ на страната, но държавата ни няма нищо стратегическо в управлението си. Държавата трябва сама да осъзнае, че медицината, образованието и науката са най-важните й неща. В противен случай държавата не е държава, а загниващ труп.
Съществуващите възнаграждения на хабилитираните и младите учените в БАН са извън всякакви разумни норми (сравними с минималната работна заплата и заплатите на помощен персонал, чистачи и др.) и са основен фактор за разрушаване на кадровия потенциал на българската наука. Отново повтарям, работната заплата в БАН е на недопустимо ниско равнище – 200 лева под средната за страната.
Тъй като очевидно всички нормални методи за комуникация между учените и т.нар. политическата класа са напълно изчерпани, остават единствено методите за натиск, който може да е в две насоки. Единият е правният натиск - готвим се да заведем няколко съдебни дела срещу Министерския съвет. Едното ще е срещу очакваното постановление, с което ще се внесе проектозаконът за бюджета в НС. Член 120 от Конституцията дава право заинтересуваните лица и групи да обжалват съдебно всеки административен акт, а постановленията на Министерски съвет са именно административни актове. Ще заведем дело във Върховния административен съд в тази част, където са засегнати нашите интереси. Смятаме също да заведем дело в Комисията за защита от дискриминация по признака „трудово възнаграждение", защото средната брутна заплата в БАН за миналата година е 708 лв. бруто.
В 21 век науката е високо ниво на предоставяне на научно знание, без нея няма възможност за създаване на квалифицирани кадри в нито един обществен сектор – и в хуманитарния, и в техническия.
Едно от най-големите открития в приложната психология на 20 в. е т.нар. синдром на заучена безпомощност - когато вследствие на продължително противопоставяне на големи групи хора, се формира усещането, че каквото и да се прави, все ще става от лошо по-лошо. А това вече е трагедия, то е болестно състояние, ние сме престъпили Рубикона, тръгнали сме по нанадолнище, при което само чудо може да ни спаси, заключи проф. Аврамов.
