Членовете на Надзорния съвет не трябва да получават възнаграждение. Те са приравнени като служители на НЗОК, а не като членове на представителен обществен орган, избран да осъществява надзор над задължителното здравно осигуряване. Деветте заплати, които ще се изплащат на базата на това предложение, освен че са от приходите от здравно осигуряване, водят до промяна във философията на Закона за здравното осигуряване. Това предлага председателят на Националното сдружение на частните болници д-р Николай Болтаджиев.
Като размер на публичните разходи (4.2% от БВП) за здравеопазване България е на едно от последните места в целия Европейски съюз. Това е основната причина за огромния размер на доплащане от страна на пациентите, който достига и надминава 50% от всички разходи и е най-висок в Европейския съюз. Предвидените в бюджета на НЗОК за 2017 година разходи няма да променят тази тъжна констатация.
Разходите за здравеопазване в бюджета на НЗОК, освен че са малки са и небалансирани. Процентът на разходи за лекарства е непропорционално висок и е близо 30%. Сравнителният преглед на всички здравноосигурителни системи в ЕС показва средно ниво на разходи за лекарства между 15 и 18% от всички разходи за здравноосигурителни плащания. Основната причина за това според нас, обаче не е във високите разходи за лекарства, а в прекалено ниските разходи за всички останали дейности, финансирани от НЗОК. Смятаме, че дори разходите за лекарства трябва да бъдат по-високи, включително и преди всичко за да могат да се включат повече лекарства в реимбурсните списъци на НЗОК.
НЗОК продължава да дължи на болниците над 60 милиона лева неразплатена дейност за 2015 година. Считаме, че Народното събрание следва да заложи в проекта за бюджет на НЗОК за 2017 година тази сума и да започне нейното изплащане. Това са разходи, които болниците са направили за лечението на български граждани, здравноосигурени лица и НЗОК е длъжно да ги заплати, така, както е длъжно и изплаща на болниците в страни членки на Европейския съюз за лечението на български граждани. Недопустимо е към българските болници да се поставят лимити и ограничения, а на болници в други държави да се изплаща всяка отчетена от тях сума, въпреки, че НЗОК няма абсолютно никакъв механизъм за контрол на направените там разходи.
По отношение на лимитите за болниците определени с чл. 4 от закона, изразяваме становище, че е дошъл момента за тяхната отмяна. От 1 ноември тази година в болница ще може да се влиза само с пръстов отпечатък. Това изключва и на теория и на практика отчитането на фиктивна дейност. Следователно публично огласеният мотив за въвеждането на лимити – да се спре източването на здравната каса, вече не е валиден. След като необходимостта от въвеждането на лимити на болниците е отпаднала, следва да отпаднат и самите лимити. Както правилно се изрази министър Москов, сега „Пациентът със своята идентификация нарежда на своя осигурител НЗОК да плати”. Споделяме изцяло казаното от министъра и затова НЗОК не може да откаже плащане, след като пациентът здравноосигурено лице е „наредил” такова. В тази връзка предлагаме да отпадне изцяло текстът на чл. 4 ал. 1, т. 2 от ЗБНЗОК за 2017 година. Ако това предложение бъде отхвърлено за нас ще остане основателно съмнение, че не „източването на НЗОК”, а други, скрити от обществото мотиви, са причина лимитите за болниците да продължат да съществуват.
