Според официални данни на правителството на Германия там в момента 73 хиляди българи получават социални помощи. Тази стряскаща цифра ни нарежда на призовото трето място след емигрантите на страни, които са многократно по-големи по численост на населението от нас.
Питам - щом тази официална цифра е само за българите на социални помощи, то тогава колко са те в Германия изобщо? Колко работят там и официално, и нелегално...Колко още са женени за немци..., разсъждава за Фрогнюз писателят Димо Райков.
А и колко ли сме българските емигранти днес изобщо по света? И пак питам - война ли има в България, та тя е такъв инкубатор на емигранти и износител на мизерия вече толкова десетилетия? И как да наричаме тогава българските емигранти, ако те са икономически емигранти?
Терористи ли, шмекери ли, бежанци ли...
И пак питам.
Този път за последно - някой ще ми каже ли защо и как става така, че днес най- големите врагове на бежанците са ...самите бежанци...Най-лютите, най-обиждащите човешкото достойнство думи са отправени към бежанците на света от потомци на бежанци, които днес също са ...бежанци...Тоест емигранти в чужбина, но и емигранти в собствената си страна...
И как така едни могат да напускат и да търсят щастие в чужбина, а други да бъдат заклеймявани, гонени, завързвани и бити от същите тези, които сами са бежанци, от тези, които искат и търсят също в чужбина препитание и свобода... Нали Бог е един, как така на едни свои чеда той ще дава разрешение за шанс в живота, а на други - не...Как така едни люде ще си присвояват правото да бъдат съдници на други люде със същата като тяхната съдба...Защо ние искаме да превърнем нашия, български врящ казан в световен...
Питам...
Е, стига толкова. Защото тези, към които са отправени въпросите вече са на друга вълна.
След два-три дни те ще избират своя президент!
А това е задача над задачите, нали? Какво ги интересуват тогава някакви емигранти-бежанци? Какво ги интересува това, че навън ни наричат "бедняците на Европа", че родителите ни са най-онеправданите хора на света с пенсии-подаяния...
Избори са това, избори...И то за избиране на президент, чиито функции, по признание на всички, а и на самия президент, са просто декоративни.
Но 100 хиляди люде са ангажирани в организацията и провеждането на изборите! Стохилядна армия от професионални изборджии?!? А колко още са платени да агитират и като партизани за своите си партийци, за разни пищови-мищови и теб подобни недоразумения? Тези хора трябва да отчетат дейността си. За да си заслужат топлите службици и паричките...И "кибапчето", и "кифтето"...
И народът трябва да гласува.
То той, народецът, е свикнал, ама как само е свикнал, та друго прави ли?
А после, след избора, о, какъв само избор без право на избор, той пак ще тръгне - към Германия, към Европа, към света...Към този свят, който толкова плюе и попържа във Фейсбук...
Ще тръгне с разлюлените демони вътре в него...
Съдбата българска.
Съдбата на вечните бежанци...
Които вечно, май откакто съществуваме, възпроизвеждаме с кеф мизерията - тази, материалната, но и тази, на духа...
Да, "изборът", поредният "избор" ни чака.
Юруш!, коментира Димо Райков.
