По това време на годината небосводът традиционно ще бъде огрян от малко на брой, но ярки ”падащи звезди”. Тауридите са по-интензивни между септември и декември, но астрономически звездопадът влиза в своя пик около 11 ноември. Известен е още като ”Космическата заря на Хелоуин”.
Броят на метеорите, които проблясват в тъмнината е малък - от 5 до 10 броя в час, но затова пък всеки от тях е ярък. Ако човек се взре в нощта, има шанс да попадне на зрелищен и красив космически болид, пътуващ в нашата атмосфера с 65 000 километра в час.
Тауридите са кръстени на съзвездието Телец. Наблюдавани са за първи път през 11 век в Китай, а в средата на 19 век вече са популярни и в Европа. Астрономите разделят явлението на Северни и Южни Тауриди, макар че двата потока почти се покриват един друг.
Счита се, че звездопадът произхожда от кометата Енке, открита през 1786 година от астронома Пиер Мешен. В своето минало космическото тяло е било огромно, но през последните 30 хиляди години се разпаднало на малки парчета.
Освен есенно-зимен пик, тауридите имат и лятна кулминация. Именно от нея някои астрономи допускат, че е дошъл известният Тунгуски метеорит, ударил централните части на Сибир на 30 юни 1908 година.
