Мондешки и Петьо Блъсков измислиха нов жанр със скалъпеното интервю в „Труд” - комедия на абсурда. Резюмирано в едно изречение цялото интервю звучи като самопризнание на Мондешки за това, че записите са направени с цел шантаж и изнудване под страх от компрометиране на високопоставени личности за извличане на лични облаги. Това заяви пред Фрог нюз юристът Даниел Божилов, съпредседател на НПО „Ние, гражданите”.
Жанрът вече е трудно определим, но вече придобива все повече белези на комедия абсурда. Защо е дадено това интервю и какви цели преследва е неясно, но очевидно аудиторията, за която е предназначено е доста подценена.
Сама по себе си подобна теза, особено изразена година и половина по-късно, прилича на елементарна лъжа и подмазване на очернените (и вероятно шантажирани) лица.
Така поднесено обаче за пореден път вместо да изпише вежди вади очи. Това се вижда в няколко насоки.
След положените много сериозни усилия във ВСС пожарът там беше потушен без жертви, задачата е изпълнена с представената от главния прокурор Цацаров точно навреме експертиза, че записите са манипулирани. Манипулираните записи навеждат на асоциация с един друг случай и се превръщат в любим похват за потулване на нещо. От друга страна с огромни усилия и доста спорна аргументация прокуратурата прекрати образуваната по случая проверка. Основен аргумент беше, че не е ясно дали записите отразяват реално проведени разговори. С интервюто си Мондешки сега пак вкарва главния прокурор в небрано лозе. Очевидно записите са автентични.
В резултат на това интервю прокуратурата се видя принудена да се самосезира отново и да започне нова проверка. Странното в случая обаче е, че ако допуснем, че твърденията на Мондешки са верни, те покриват множество фактически състави от наказателен кодекс, кой от кой по сериозен, вкл. и по глава първа от Особената част, която е в компетенциите на специализираната прокуратура. Проверката обаче е образувана във връзка с нарушаването на чл. 339а НК. Този член казва, че който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. Интересно защо точно този текст е избран? От една страна Мондешки казва, че участниците в записа са знаели, че разговорът се записва. По тази причина изначално е ясно, че тази проверка не може да доведе до нищо на това законово основание, тъй като използването на техниката не е незаконно и е със знанието на участващите. От друга страна, това е любимият текст на прокуратурата, когато някой трябва да бъде притиснат, а основното престъпление да бъде замазано. Не е далечен споменът за действията на един друг главен прокурор Никола Филчев, който след скандала с искания от Иван Славков-Батето подкуп заснет от журналист на ББС отказа да проверява Славков, но образува наказателно производство по същия член срещу журналиста на ББС. Подобен беше и случаят от преди няколко години с румънски журналист, който на Митницата записа как митничар си иска подкуп. И в този случай прокуратурата не си направи труда да разследва действията на митничаря, но срещу журналиста беше образувано наказателно производство. Явно този текст се превръщав постоянна практика в действията на българската прокуратура. Резонно възниква въпроса кого искат да прикрият и кого искат да притиснат?
Това, разбира се, го тълкувам и като поредния опит за измъкване и отклоняване на проверките в удобна посока. От интервюто на Мондешки реално нещата се опростяват и основната работа на прокуратурата по тази проверка следва да е отговор само на един прост въпрос: дали записите отразяват истински факти и обстоятелства, които са проверими и дават основание да се повдигнат обвинения срещу високопоставени лица в държавата, или става дума за умишлено и целенасочено извършено престъпление за набеждаване, оклеветяване и принуждаване на власт, имащи фигури към злоупотреба с власт или служебно положение, с цел извличане на лични изгоди и облаги.
От така започналата проверка обаче точно този въпрос няма да намери отговор, защото е видно нежеланието на прокуратурата и ВСС да се занимава с този случай. Останалите институции и засегнати лица или мълчат или го неглижират. Това показва ясното желание този проблем да се замете под масата и то час по-скоро.
За съжаление цялата тази комедия на абсурда ясно показва в каква тиня е затънала съдебната система. Незабавното започване на много дълбока и радикална реформа в съдебната система е вече екзистенциален въпрос за българската държавност. А реформата освен нормативните правила трябва да засегне и компрометираните кадри в системата. Със случая "Яневгейт" тя показва, че не само не може да се саморегулира и самоочиства от „разлагащите се ябълки“, а дори не желае да прави опит за това. А както знаем рибата се вмирисва от главата.