До втория тур на президентските избори ще чуем още много дивотии. Гаранцията е в желанието да се спечели поста на всяка цена. Това изтрива мярката, която е редно да се спазва. Интелигентността се придобива, а не се имитира.
Рано или късно нещата си идват на мястото. Някъде по-бързо, у нас – винаги след това. Трябваше да почне „перестройката” в СССР, та да пренесем някакво нейно подобие у нас. Дори Цецка Цачева призна, че се е „събудила” от сп. „Огоньок”... Превратът в Политбюро на БКП дойде доста по-късно - на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков падна, но живковизма живее и до днес в сърцата и кратуните на част от политиците и населението. У едните заради интереси, а у другите поради глупост.
ГЕРБ са нервни от загубата на първи тур. Премиерът Борисов дори забрави да смени лилавата фланелка под сакото и изглеждаше неуважително за сериозността на момента. Не че предизвика коментари, които можеше да си спести. Защото това, с което бяхме свикнали вече ни дразни. Политиците трява да усещат тези моменти, особено, когато се спускаме към Марианската падина...
Генералът пък не престава да говори за големите отговорности, които е поемал, колко се грижел за хората и как рискувал живота си. Можеше да е героично, ако бе 1950 година и споменът за Мересиев от „Повест за истинския човек” бе още жив. Остава да ни „изненада”, че е писал и стихове за „стоманените птици” и „небесния безкрай” или да облече коженото яке на Том Круз от „Топ Гън” - шербета ще ни докара направо диабет...
Най-забележимото в продължаващата кампания е, че отново ни изправиха пред демаркационната линия Изток – Запад. Тя отдавна е изчезнала и изкуствената й поява е дразнеща. Първо западни издания като „Шпигел”, „Файнейшъл таймс” и агенция „Ройтерс” предупредиха, че има опасност България да завие към Москва. Повърхностен и неаргументиран извод, но изречен в такъв момент и в такива издания – произвежда тревоги. Нещо подобно се промъкна и в анализа на Иван Костов по Нова тв. Бившият премиер обаче отвори вратичка и за другите причини, довели до резултата на първи тур. Спомена корупцията, нереформираната съдебна система и други пороци на властта. Но само ги спомена.
Ако победата на ген. Радев на първия тур дава основание да се говори за руското влияние, то е поради подкрепата на БСП. Иначе и той, и Цецка Цачева са били членове на БКП, независимо какви аргументи или извинения дават днес. Били са и толкова. И Лех Валенса е контактувал с полските комунистически служби, но си остава Лех Валенса. И като стана дума за този знаменит бивш президент на Полша, се сещам, че преди дни той написа писмо, в което предупреди, че демокрацията в страната му е застрашена. Защото не се спазват стриктно правилата на Европейския съюз. Предупреди също, че ако страна-член на ЕС не спазва тези правила, трябва да бъде изключена. Ни повече, ни по-малко. И ако това важи за Полша с нейните демократични традиции, защо да не важи за нас, които дори нямат такива традиции? И не, защото не приемаме европейските ценностите – напротив, желаем ги и винаги сме ги желали. Ако нещо не е било наред, е грях на върхушката – управленска и интелектуална. Корнелия Нинова заведе актива на БСП да полага цветя пред паметника на Тодор Живков в Правец. Нееднозначен факт. Но ако приемем това за жест към някои кръгове в партията й, то как изглежда появата на Бойко Боирсов пред същия паметник? По указание на ЕНП ли е бил там? Той дори обича да цитира диктатора Живков, имитира поведението му, ползва народняшките му шеги, които понякога са на границата на просташкото. Борисов другарува с една от най-приближените до Живков фамилии - тази на Валентин Златев.
Днес „десните” говорят за опасност от олевяване и залитане към Русия, но не намериха решение дори за паметника на Съветската армия в София. За политическите казачоци на партия „Атака” и АБВ да не говорим. А ГЕРБ управлява почти 2 години с АБВ под ръка...
Самият Борисов заяви съвсем неотдавна: „Грешката му (на президента Плевнелиев) е, че правейки се на ястреб, и аз съм му го казвал в очите и публично до голяма степен, влоши отношенията ни с Русия. Сега мисля, че с добронамереността, която имаме, и аз, и президентът Путин, и Медведев успяхме да отрегулираме нещата".
„Да ги отрегулираме” може да бъде разшифровано по сто начина, от които поне 70 биха били неприятни за Борисов, Европа и САЩ. Посягането на избирателите към бюлетината на ген. Радев и Илиана Йотова не е толкова заради Москва, а заради стремежа към промяна. А хората лелеят промяна, защото страшно им лисва СПРАВЕДЛИВОСТ. Тази липса съсипва не просто страната, а застрашава нацията. Липсата на справедливост пък е производна на липсата на върховенство на закона. Отдавна не е достатъчно само да говориш, че го има. Номерът с лъготенето и имитацията вече не минава. Само преди ден излезе поредната класация, която заби България на дъното по спазване на върховенството на закона в ЕС. Това пише в годишния доклад на организацията "Световен проект за справедливост".
Българската прокуратура, заедно с българския парламент пък са с най-ниско обществено доверие – 7-8 на сто. Това е черен рекорд за всички времена.
По индексът за благосъстояние на нацията на Института „Легатум” България е на последно място в Европа. Определя се по бедността, лошото държавно управление, корупцията, липса на върховенство на закона и неработеща съдебна система. Всичко това води до отчайваща липса на СПРАВЕДЛИВОСТ. Тя пък влачи след себе си невиждана досега демотивация на българите. Решението на над 2 млн нашенци да търсят спасение другаде не е само заради икономическите проблеми. По-смазващи са политическото самоуправство и отричаната, но налична диктатура на мафиотски модел. Милиционерщината е превърната във всекидневие, а мафията вместо в съда е в управлението и партиите. Ако в Сицилия някога Коза ностра е възникнала заради родови скандали и търговски амбиции, то у нас днес мафията владее цели институции. С благосклонното съдействие на управляващата върхушка. Смъртоносна симбиоза, за която голяма вина носи и Европейския съюз. Българите бяха изоставени сами да се оправят с корупцията по върховете, след като на всички е ясно, че самите върхове са извор на корупция. Може някъде и да става така, но тук няма традиции. Проектозаконът за антикорупция бе връщан, преправян, иронизиран, подиграван и осакатяван, докато се превърна папка за показване пред ЕК. Същото важи и за реформите в съдебната система. Няма политическа воля за тях. Главният прокурор Сотир Цацаров се превърна във втори, а в някои отношения и първи властови център. С негова помощ бе официализиран мафиотският модел #Кой. Това стана след като прокуратурата отказва да разследва десетки и стотици сигнали и доказателства за криминалните действия на участниците в него. Същото стори и изпълнителната власт. Да, #Кой действаше открито и брутално по времето на кабинета „Орешарски”, но след идването на власт на кабинета „Борисов 2” това продължи задкулисно. Разлика няма.
Партийната камарила на ГЕРБ, предвождана от Цветан Цветанов, се превърна в мощна икономическа групировка, която обсеби обществените поръчки на местно ниво, подчини полицейските структури да работят за тях и с успех ни върна към точка 1 на старата коституция за ръководната роля на партията. Това се отрича публично, но се вижда от всички.
Много българи изгубиха надежда, че нещо може да се промени. „Българите се видяха в пари”, „дал съм пари за магистрали”, „построил съм църкви”, „направих метрото”, „увеличавам пенсии и заплати”, „осигурих стабилност” – това е нивото на пропагандното говорене. Навремето Доган бе заявил на предизборен митинг: „Аз давам порциите. Аз кавам къде колко пари да са дадат”. Това предизвика обществено недоволство за няколко седмици. Днес възмущението от подобен стил трае 1-2 часа, а понякога няма и реакция. Дори разкритията от разговорите по „Яневагейт”, които биха разтресли всяка страна и управление, тук се неглижират и подминават с високомерие. Е, тези неща се плащат. Понякога прескъпо.
Какво направи Европа за неизпълнените препоръки в годишните доклади по мониторинга за съдебната ни система? За безобразията с обществените поръчки? Защо досега ЕК не реагира нито веднъж на стотиците сигнали и доказателства, че прокуратурата не само не работи срещу организираната престъпност и политическото мафиотизиране, а е част от тях? Какво направиха евроструктурите да се изясни истината за разгрома на КТБ и последвалото разграбване на активи за милиарди по бандитски начин? Журналисти са преследвани и репресирани чрез следствие, полиция и прокуратура за критичната си позиция за нереформираната съдебна власт и правителството. Посолствата на страните от ЕС и САЩ виждат какво се случва, но си траят. Не става въпрос да се намесват във вътрешните ни работи, а за контрол при спазване на подписани споразумения и правила, по които съществува и се развива европейската общност. Само че нямаме български Лех Валенса, който да напише открито писмо до Юнкер и ЕК. Европейската ни ориентация и споделянето на ценностите е налице. Но властите тук погазват всички принципи на демократичност, прозрачност и спазване на закона. В България властва мафия по съветски модел: колаборация между власт, организирана престъпност и бизнес. Българите страдаме от това и искаме да се избавим, а не да тичаме на опашка пред мавзолея на Ленин на Червения площад. Това е примитивно, глупаво и невярно.
Десет години сме на последното място по всичко в ЕС. Първи сме по корупция и погазване на свободното слово. „Червените бабички” и „червените генерали”, ако има още такива, нямат влиянието, което им се приписва. Освен това техните деца и внуци отдавна са в САЩ, Великобритания, Германия, Скандинавия, Франция и пр. В Москва и Новосибирск я има, я няма двайсетина представители на червената номенклатура – и то по бизнес задачи. Ако пък Западът се страхува, че Русия изкупува имоти и бизнеси у нас, нека заповяда и се съревновава с нея в този геополитически поход. Съседи са ни Турция, Русия и Украйна, а не Швейцария, Германия, Канада и Монако. Това е особеност, която създава определени национални нагласи. И разберете: еднакво противни са и левите, и десните мафиоти. Освен това те се разбират прекрасно в х-л „Берлин”.
Станахме свидетели на наказателен вот. На българите – тук и по света – им писна да ги мамят и крадат. Едните искат да живеят в страната си нормално, а немалка част от другите - да се върнат. Лесно е за проумяване, но трудно за признаване.
И да не забравяме, че каквото е намислил народът – все се е случвало. По-често по трудния начин.
И понеже напоследък непрекъснато ни опяват за стабилността, се сещам за една мъдра мисъл на Рузвелт: Ако трябва да избирам между мира и справедливостта, аз избирам справедливостта. Няма стабилност без справедливост. И не сме врабци или гарги да ни стряскат с плашила – руско, американско или каквото й да е друго...
Огнян Стефанов
