Всички от обвинените за пране на пари по програма САПАРД, създадена от Людмил Стойков и ръководена от Марио Николов, са оправдани. Това е окончателното решение на Върховния касационен съд (ВКС), който сложи точка на деветгодишните опити на МВР и прокуратурата да доведат до осъдителна присъда схемите, чрез които Стойков и Николов, според тях, са изпирали милиони от еврофондове.
Съставът на ВКС - Елена Авдева - председател и докладчик, Теодора Стамболова и Галина Захарова, остави в сила решението на Софийския апелативен съд (САС) отпреди година, с което подсъдимите за втори път бяха оправдани на втора инстанция.
Делото бе гледано повторно от САС, след като през март 2014 г. ВКС го възобнови по искане от 2013 г. на изпълняващия функциите главен прокурор тогава Бойко Найденов. Година по-рано САС отново беше оправдал всички подсъдими. През 2010 г. те бяха осъдени на първа инстанция от съдия Румяна Ченалова, като единствен оправдан още тогава беше Людмил Стойков, пише "Правен свят".
Основна теза на обвинението е, че 6 фирми, свързвани с Марио Николов и Людмил Стойков, са били създадени с цел да кандидатстват по програма САПАРД за закупуване на месопреработвателни машини. След това Николов с представители на швейцарски и германски фирми извършил множество сделки с цел изкуствено завишаване на цените на машините, които се връщали в България и трябвало да бъдат субсидирани от САПАРД. Ставало дума за износ на стари машини от България, след което били рециклирани и отново внесени в България, но представени за нови.
Два състава на САС приеха за произволни изводите на съдия Ченалова, с които тя беше осъдила Марио Николов, съпругата му Марияна, Ана Шаркова, Валентин Ангелов и Иван Иванов. С ирония САС беше отбелязал несъстоятелността на тезата, че фирмите са създадени, за да участват по проекти на САПАРД, тъй като са регистрирани още в средата на 90-те години на миналия век, далеч преди да започне програмата в България и със съвсем различен предмет на дейност.
ВКС се съгласява с тези заключения на апелативния съд, както и с това, че не са изложени никакви доказателства за организирана престъпна група, освен познанствата между подсъдимите.
"Извеждането на знание за престъпна дейност единствено от факта на познанство или дори съжителство поставя в сериозна опасност разумната същност на доказването в наказателния процес. Напразно е позоваването в протеста на правилата за установяване на релевантни факти чрез косвени доказателства", посочва съдът.
В тази връзка върховните съдии припомнят само щрих от обвинението, който според тях е показателен. Той е свързан и с разделянето на случая в две отделни и паралелни дела – едното за прането на пари, а другото за документна измама, което е и предикатното престъпление. Тук ВКС подчертава, че в групата за документни престъпления не е включен Людмил Стойков, а в делото за пране на пари липсват като подсъдими Лазарина Георгиева, Радмил Петров и Петя Хаджииванова. Няма пълно съвпадение и на мястото на престъпленията, различни са и периодите на осъществяването им.
"Тези сравнения между предмета на двете самостоятелни производства са наложителни не толкова като илюстрация за непоследователното отношение на прокуратурата към дейността на подсъдимия Людмил Стойков, колкото като база за проверка на начина, по който въззивният съд е обсъдил прокурорската теза, съобразявайки стриктно обхвата на обвинението по настоящия казус", пишат върховните съдии.
На констатациите и указанията на предишния състав на ВКС за връщане на делото - за обсъждане на предикатното престъпление, по което има отделно производство в спецсъда и евентуално обикновена измама, както и възможността да се кандидатства пред фонд "Земеделие" за закупуване на машини втора употреба, апелативният съд отговори обстойно, след като и от фонда заявиха, че субсидии за оборудване втора употреба са недопустими.
И според САС, и според ВКС има данни за документна измама, извършена от Марио Николов, но не и за всички подсъдими, за да има престъпна група. Данните за измама са в изпратените от чужбина доклади във връзка с разследвания срещу тамошните участници в сделките с машини, които отдавна бяха осъдени. В тази връзка и в двете разглеждания на делото на втора инстанция беше отбелязано, че разделянето му за различни престъпления е попречило за цялостното изясняване на фактите.
Относно участието на подсъдимите като подписващи преводите на пари, пред ВКС прокуратурата се съгласява, че тези операции са вършени от счетоводители, но твърди, че това е само техническа дейност в изпълнение на волята на управляващите. Съдът обаче подчертава, че това не е посочено в обвинителния акт, а Николов дори не е бил и управител.
"Твърдението на прокурора, че договорите са "идентични по съдържание" и тъй като има повтаряемост на действията, доказват еднозначно престъпна схема, е лишено от логическа убедителност най-малко заради това, че при един и същ заемодател идентичността на формата не отрича съдържанието на съглашението", се казва още в решението на съда.
В заключение ВКС посочва, че прокуратурата е изградила позицията си "чрез извеждане на спорни силогизми от ограничен набор факти, които биха могли да получат и различна от дадената им интерпретация", но апелативният съд правилно е отказал да я възприеме.
