В победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ и цялата кампания за Белия дом откриваме сериозен аналог с българската политическа сцена.
И не защото Румен Радев може или трябва да бъде сравняван с кандидата на Републиканската партия или защото Цецка Цачева има опита или качествата на избраницата на Демократическата партия Хилари Клинтън.
Приликите обаче откриваме в опитите за демонизиране на Доналд Тръмп, които в крайна сметка се оказаха мечешка услуга както за Клинтън, така и за цялата Демократическа партия. Логично и веднага след победата на Тръмп последваха ироничните коментари, най-подходящия от които е: „Абе, сега ще спрат ли санирането в САЩ?”. Защото ако не друго, поне в това отношение сме на едно ниво с американците – заплахите от апокалиптични сценарии, ако не се изпълни волята на политическото и икономическо статукво.
Борбата през последната година в САЩ беше между статуквото и недоволните от него. Хилари Клинтън се яви от позицията на силния – с действащ президент от Демократическата партия зад гърба си, в лицето на Барак Обама, с огромната финансова подкрепа на Уол Стрийт, покрила далеч по-скъпата кампания на демократите спрямо републиканците, с невиждана по мащабите си медийна подкрепа и ендорсване от страна на над 100 водещи ежедневници и седмичници с аудитория от десетки милиони читатели. Големите американски телевизии, начело със CNN, ABC и CNBC не криеха предпочитанията си за Клинтън, а атаките им срещу Тръмп бяха особено ожесточени.
На фона на всичко това победата на Клинтън като че ли бе предрешена. От цялата сметка липсваше обаче една съществена нишка, а именно волята на американските граждани. Защото дори за свикналия да се доверява на медиите обикновен американец нямаше как да са сравними греховете на двамата кандидати. Докато Тръмп бе нарочен за женкар, расист и популист, Клинтън стана обект на разследване от ФБР за издаване на държавни тайни, а любопитни документи от Wikileaks нагледно показваха как фондацията й е получавала пари от Саудитска Арабия и Катар, как е нарушавала суверенитета на чужди държави, включително и на България, как е заплашвала да изпрати дрон за убийството на Джулиан Асанж.
Позната ситуация, нали? С подкрепата на цялата изпълнителна власт, на партиите от управляващото мнозинство, на безбройните положително настроени към ГЕРБ медии, Цецка Цачева „изненадващо” загуби първия тур на президентските избори у нас.
И докато в САЩ практически всичко приключи, то в България на управляващите се предоставя възможност за поправка. Ако искат да имат някакъв минимален шанс обаче трябва да си извадят поуките както от първия тур, така и от случилото се в САЩ. Заплахи, апокалиптични сценарии и страхуване не могат да убедят избирателите да гласуват за теб през информационния 21-ви век. Това ще направят експертните политики и ясната визия за политическото бъдеще, което може да осигури кандидатът от желания от него пост.
Михаил Кръстев
