Австриецът Михаел Ханеке взе „Златна палма” за черно-бял филм
Шапрот Гинзбур
Жестокостта и кланетата бяха богато възнаградени тази година в Кан, е мнението на кореспондентката на „Ню Йорк Таймс” Манола Даргис.
„Лос Анджелис Таймс” пък е убеден, че председателката на журито, актрисата Изабел Юпер е повлияла, за да бъдат отличени френскоговорящи филми и творци.
62-рото издание на най-престижният кинофестивал завърши в неделя вечер с бляскава церемония във Фестивалния дворец на Кроазет. „Златната палма” получи австриецът Михаел Ханеке за своя изтънчен черно-бял филм „Бялата лента”.
Филмът спечли овации заради изключителния си кинематографичен стил и заради убедителната си история за зараждането на национал-социализма в провинциално протестантско градче преди Първата световна война презп 1913 г. „Бялата лента” обсъжда въпроса за колективната вина и за насилието, скрито зад патриархалната, мирна фасада на живота в малката общност. В крайна сметка се оказва, че цяла поредица от жестокости са дело на деца.
През 2001 г. Ханеке спечели на Лазурния бряг втората по важност награда – Гран при – за мъчителната драма „Пианистката” с Изабел Юпер в главната роля. Тя оглави тази година журито, в което членове бяха американската актриса Робин Райт Пен, италианската й колежка Азия Ардженто, режисьорът Джеймс Грей и др.
Голямата награда на журито, считана за втора по важност, отиде при френския режисьор Жак Одиар за „Пророк”. Филмът беше фаворит на критиците до края на феста. Одиар получи бурни аплодисменти със ставане на крака, когато се качи на сцената.
„Пророк” е перфектен в жанрово отношение филм, който де извисява до сериозни философски обобщения, според коментаторите. Сюжетът се разгръща в затвор, а главният герой е арабски младеж, който се самообразова и успява да стане перфектен играч в затворническия свят на дрогата и контрабандата.
Като далеч по-голяма изненада се възприеха носителите на третата по важност награда – специалната. Тя беше поделена между англичанката Андреа Арнолд за „Аквариума”, оценен като смел принос към британския кинореализъм с мрачен и суров оттенък и „Жажда”, творба на южнокорейския режисьор Парк Чан-уук, нов прочит на вампирските филми с главен герой свещеник, който вампирясва. Но решението за награждаването на двата филма беше освиркано от пресата, наблюдаваща събитието чрез сателитна връзка извън залата.
Известният английски режисьор и член на култовата група „Монти Пайтон” Тери Гилиам развесели публиката като се престори, че ще грабне за себе си режисьорския приз, който трябваше да връчи на филипинския си колега Брианте Мендоса „Клането”. „Тери, ти не получаваш, ти даваш, обясни водещият на шоуто и обеща на Мистър Гилийм да вземе нещо следващата година, ако не направи някой скандал.
Тери Гилиам тази показа извън конкурса на Кан 2009 новата си творба „Имагинариумът на Доктор Парнасус”, в който за последен път пред камерата застава неотдавна самоубилият се Хийт Леджър.
Филмът на истниския носител на режисьорската награда Брианте Мендоса „Клането” беше един от тези, които шокираха и отблъснаха зрителите със сцени на ужас и жестокост. В центъра на разказа е млад полицай- студент в полицейска академия, който не се опитва да възпре ужасна полицейска саморазправа с проститутка, довела до обезглавяването й.
Наградата за сценарий бе присъдена на китаеца Мей Фенг за „Пролетна треска”, недооценен според едни коментатори и доста объркан като сюжет с хомосексуални елементи според други.
Изабел Юпер лично връчи наградата за най-добра актриса на Шарлот Гинзбург за безстрашното й и диво изпълнение на скърбяща майка-интелектуалка в заснетия на английски език „Антихрист” на култовия датчанин Ларс фон Трир.
Не трудно да се допусне, че трите актриси в журито – Юпер, Ардженто и Райт Пен, сами по себе си жестоки на екрана – са били впечатлени от експресивното и стряскащо изпълнение на Гинзбург.
Ролята на напълно психирана жена, измъчваща съпруга си /Уилям Дефо/ и осакатяваща себе си в пристъп на отчаян мазохизъм, е изключително трудна дори според множеството противници на „Антихрист” в Кан.
За най-добръ актьор бе избран австриецът Кристоф Уолтц, който играе нацистки офицер в „Гадни копелета” на Куентин Тарантино. Изпъстряюки речта си с френски, английски и немски изрази, Уолтц каза, че филмът му е донесъл „невероятен опит”. Той благодари на екранния си партньор Брад Пит и на създателя на своя „уникален и неповторим персонаж” Полковник Ланда. Всички агенции отбелядват фразата „Ти ми върна призванието”, произнесена от Уолц в чест на Тарантино с неподражаемо вълнение.
В „Гадни копелета” Тарантино е пресъздал за кино исторически книги, разказващи за геройството на група от амрекиански евреи, командоси, предвождани от Брад Пит. Тарантино изплита необичаен сюжет, според който краят на Втората световна война настъпва, когато съзаклятниците от групата решават да примамят висши нацистки водачи на кинопремиера в Париж.
Изабел Юпер връчи и наградата за цялостно творчество на 87 годишния френски кинотитан Ален Рене. Прославеният режисьор участва в конкурса с „Дива трева”, ослепителна и ексцентрична творба за любовната връзка между женен мъж и жена, чието изгубено портмоне той е открил. Рене впечатли скочилата на крака публика с тъмните си очила, с черен костюм, с червена риза, елегантни обувки и с бухналата си бяла коса.
„Златна камера” за най-добър дебют журито присъди на австралийския режисьор Уоруик Торнтън за „Самсон и Далила”, тийнейджърска любовна история.
„Ню Йорк Таймс” отбелязва, че въпреки кръвопролитията на екрана, щедро възнаградени от Изабел Юпер и журито, фестивалът по стара традиция заложи на лустрото и бласъка, които в продължение на 12 дни превръщат киното в нещо значимо за света.
