Той е единственият мажоритарен кандидат за евродепутат на изборите за Европейски парламент. Професор е по международни икономически отношения и макроикономика. Декан втори мандат на икономическия факултет в Югоизточния университет „Неофит Рилски” в Благоевград.
Интервю на Люба Кулезич
- Щастлива лудост или просто лудост е да станете мажоритарен кандидат за европарламента?
- Не е лудост, още по-малко щастлива. Решението е в рамките на моята личност. Трудно бих се навил да участвам в пропорционална листа за национален парламент. Защото не обичам предрешените партийни уравнения. Но пък не значи , че съм краен индивидуалист, защото съм мажоритарен кандидат. С тази кандидатурата си не уреждам лични проблеми. Напротив, създавам си ги.
- И все пак, какво ви осени, за да се хвърлите да агитирате за себе си, да участвате в дебати, да си причинявате неудобства?
- Шороко разпространено е мнението, че учените нямат работа в политиката. Но нашите политици на водещи позиции като правило четат малко, не са в час с ключови проблеми на икономиката и социалната политика. И отгоре на всичко, не се допитват до експерти, които не хвърлят прах в очите на властта. В резултат на което всичките им мерки и действия, особено в сегашния периода на криза и на спад, които те отказваха да признаят, закъсняват с половин до една година. После мразят хора като мен, които ги предупреждават до какво ще доведе размотаването им и стъпките им, предприемани главно с цел разграбване. И какво става? Живеем в кочина. В този смисъл „кочина” е напълно професорска дума.
- Щом и професорите не могат да минат без думата „кочина”, какво да каже по-обикновеният човек?
- Все повече хора са напълно единодушни, че България не е управлявана, нито е представена пред Европа от подходящите хора в момента. Аз работя с младите, обичам ги. Но не мога да премълча, че начело са или хора, на които едва ли не първото им назначение е за евродепутат. Или са от старите хиени, здраво вързани в мрежата. Впрочем, и едните, и другите са вързани. И единственото, което правят във властта и в европарламента, е да си осигуряват щастливи старини. Докато националното ни реноме се срине под нулата. С кандидатурата си давам знак, че промяната е абсолютно необходима.
- Как ще обясните какво значи „промяна” в контекста на кампанията за европарламент?
- Имам много контакти, зная три-четири езика, пътувам, осведомен съм. Затова твърдя, че ако се запази същото управление, за нас европейски пари няма да има. Знаци за това ни се дават постоянно. Ще ме питате ли дали, ако великата триглава партия си смени ръководството, от Европа ще пуснат парите? Не знам дали БСП може да си смени ръководството. Но пък дори и вторите редици да излязат напред, обикновено в тази партия работата въобще не се променя. България има нужда от много сериозен катарзис: на политическата система и на политическата класа.
- Кое ще доведе до този лелеян катарзис: ревлюция, финансов колапс, катастрофа?
- При целия си вроден оптимизъм имам гадното предчувствие, че тези избори ще бъдат изключително фалшифицирани. И едните, и другите. Някои хора ще се опитат на всяка цена да си запазят властта и механизмите за контрол над властта. И може да стане страшно. Аз съм израснал в центъра на София, но работата ми е из провинцията. И ви казвам, че недоволството навсякъде е изключително голямо.
- Как се изразява то?
- „Тия не искаме вече да ги виждаме”. Това се говори масово. Има нетърпение и нетърпимост. Причините са преплетени. Финансови проблеми, безскрупулна корупция, застойни отношения. За последните 4 години в България не беше построено ни-що. Нищо. Няма направени и 30 км. магистрали. Политическата класа паразитира върху гърба на народа. Единствено идеята за самообогатяване движеше това управление.
- Това, както се казва, вече го знае всяко хлапе. Вие като експерт какво повече можете да кажете?
- Аз съм макроикономист и моята първа прогнозна дата за завършване на магистралния пръстен на България плюс тунела под Шипка беше 2012 г. Това показваха изчисленията ми: разбира се, с европейски пари, с бюджетни усилия. Но в момента, тази дата се отмести на 2015 г. най-рано. Това са 4 пропилени години... Същото беше с краха на Кремиковци, за който предупреждавам от година и половина и препоръчах мерки за избягването му, но кой да чуе?! Същото беше с антикризисните препоръки, към които сега Станишев тръгна да прибягва, но фатално закъсня. Вече сме в рецесия, при това официално призната.
И не става дума само за крадене, а и за бездарие. Убеден съм, че ако човек е държавник, в него има все пак има нещо безкористно, а не само егоизъм и дебелоочие. Има достатъчно примери на запад. Но у нас просто стана тъмно сиво отвсякъде.
- Как все пак стана, че се навихте да участвате в евроизборите като мажоритарен кандидат? Кой стои зад вас?
- Стана за 20 минути. Обади ми се Николай Камов по телефона и ми каза: „Чавдаре, събрахме се един организационен комитет и решихме да предложим теб.” Организационният комитет е на движение „Социалдемократи” и на партия „Целокупна България” с председател проф. Григор Велев. Плюс 6-7 пенсионерски организации, които са изразители на огромно недоволство от това, което се случва у нас. Не сам очаквал тази покана, не съм се натискал. Но си казах, че съм един поостарял мускетар 20 години по-късно и че трябва да им се даде един бой. Това е моята амбиция.
- По-вероятното е вас да ви бият обаче. Какво ви кара да мислите, че точно вие на някого ще дадете бой? У нас за мажоритарни избори се вика в кръчмата, но щом опре до гласуване, врявата стихва бързичко, нали знаете?
- Искам ми се хората да се ноучат да припознават образите на независимостта в политиката. Не че съм велик, но съм човек, който се е правил сам. Не съм се родил горе, нито с предварително очертана биография, нито с „Мерцедес”. Аз съм обикновено софийско момче, израсло ей в този район /парка „Заимов” – бел.а./, влязло с конкурс в немската гимназия, оттам с конкурс във „външна търговия”, оттам с конкурс взело си аспирантурата в ГДР, с конкурс станало доцент, после с конкурс – професор. Целият ми живот е конкурси и състезание. Главно със себе си може би. Написал съм над 500 статии, 6 публицистични книги, а не само неразбрани професорски трудове.
Винаги съм бил обществено ангажиран. Вярно, не съм политическо лице, но откакто беше възродена социал-демокрацията в България – това беше 90-та година – аз съм си социалдемократ по убеждения. Винаги съм бил с д-р Петър Дертлиев, хората още помнят, че бях негов икономически експерт. Когато се създаде ПД „Социалдемократи” реших, че най-добре отговаря на възгледите ми. Нали знаете, че и социал-демокрацията у нас е раздробена на поне 6 формации, но не съм убеден в идентичността на повечето. Не заемам политически постове и не възнамерявам да заемам.
- Няма ли да се кандидатирате за националния парламент?
- Не. Аз съм експерт по макроикономика, европейската тематика е част от професионалните ми занимания, защото съм професор по международни икономически отношения. Тук съм силен и кандидатствам за длъжност, свързана с квалификацията ми. Друг е въпросът, че партиите, които застанаха зад мажоритарната ми кандидатура – „Социалдемократи” и „Целокупна България” наесен ще се обединят в общ политически субект с центристка ориентация. Евентуално ще бъдат поканени и други социал-демократически формации. Но вие знаете как се обединяват у нас социал-демократите. Винаги се намира сред тях разединител.
- Като сред всички българи...
- Не, не е така. За да не са обединени социал-демократите, винаги се плащат пари. Те са последователно разбивани с години. Защото представляват центъра от ляво. В момента всички партии са се струпали вдясно до крайно дясно. Скандал е например лява партия да въведе плосък данък и да излъже избирателите си, защото това го нямаше в предизборната й програма. Крайно време е у нас да се установи политическо равновесие.
Знаете кой е заинтересован от разединението на социал-демократите – т.нар. социалисти. Цялото статукво е фокусирано върху това гласовете на свестните хора да са в разнобой и да се пилеят по избори.
- Вие сте яростен опонент на сегашното управление. Колко лява е критиката ви?
- Не е лява. Разумна е. Поне три пъти досега този кабинет трябваше да подаде оставка. Първият път, когато ни приеха в ЕС, защото тройната коалиция беше сглобена с тази мотинировка. Вторият път, когато ни спрахя еврофондовете. И третият път, заради огромната афера с източването на ДДС и висшата протекция за тази невероятна кражба. Но то продължи да виси на главите ни. Вземат се всякакви мерки да не би народът да излезе и да замерва с камъни парламента. Какво значи забраната да се протестира около сградите на властта? Това са мерки срещу демокрацията, а не гаранции, че няма да се хвърлят камъни срещу НС. Аз никога не бих го направил. Но сега бих отишъл да свиркам пред него. Включително и заради нашите деца, които бяха пребити през зимата, когато протестираха пред него. И бяха разбити заради двайсетина провокатори, внедрени от същата тази власт...
- Колко гласа са ви нужни, за да станете евродепутат?
- При минимално участие, 120 000 гласа. Да, знам, че количеството ви се струва непостижимо. Да, не сте ме виждали по билбордове и причините за тази липса са ясни. Но пък от друга страна, хората трябва да си правят сметката дали гласуват за билбордове или за живи личности. Имам идеи за европарламента и мога да ги защитя професионално. Това е важното.
- И какви са те?
- Например, ще работя за данъчна хармонизация на страната ни. Този плосък данък е същински данъчен дъмпинг, който доведе до гледки, невъзможни дори и на Бодензее, където живеят изключително богати хора. Разминават се две поршета по тясна софийска улица, последвани от две ес класи. Ами че това е смазващо! Попаднах наскоро в заведение, където на съседна маса двама си мереха яхтите. Това направи този кабинет – купи яхти и поршета на едни съмнителни субекти. Това е част от живота в кочина, който хич не ми харесва: като се почне от мръсотията, мине се през отвратителните пътища и се стигне до качеството на политическата каста, която ни управлява. Всички, които я обитават в момента, имат характеристиките на кукли на конци. Тази свинщина е непоносима за повечето българи.
