Идва Джейсън Стейтъм и нацелва мръсника между очите. Онзи пада, а на нас ни се иска ние да сме фраснали боклука така красиво. Е, много българи след втория тур на изборите за президент имат право да са Стейтън поне за пет минути.
Възмездие. Не, не справедливост – това е тягостно чакане – а мъст. Това е чувството, завладяло мнозина. Защото се случи това, което световната история е доказвала всеки път, когато някой си помисли, че е много специален. Идват гражданите и те изхвърлят – чрез избори или със сила. Процесът се повтаря непрекъснато, а политическото бунище се пълни с нови и нови трупове на несполучили наполеоновци.
И всеки път поредните нарциси са безкрайно изненадани от удара на мотиката. Къде сбърках, се питат те и опитват стария трик: Ама аз правих всичко за народа, но той е неблагодарен. Да, народът понякога е неблагодарен, но нашият случай не е такъв. Защото и на най-закоравелия циник вътрешното гласче много пъти е казвало, че бърка, че твори злини, разбива съдби и си играе с цяла държава и народа й сякаш са поредното му кученце за забавление. Само велики политици от ранга на Ганди, де Гол, Чърчил, Линкълн и още неколцина са имали смелостта да признаят и анализират безпощадно своите действия и грешки. Анализират е по-важното действие.
За да избегна някои недоразумения, искам да подчертая, че загубата на Борисов, Цачева и ГЕРБ не е изцяло заслуга на БСП. Дори не толкова и на ген. Радев, който несъмнено спечели симпатиите на гласоподаватели от целия политически спектър. Те направиха каквото са преценили за правилно. Истината е, че на хората им се събра много и отидоха да шамаросат самозабравилите се копелета, които взеха държавата под аренда с думи като „стабилност” и „демокрация” на уста. Ако социалистите си помислят, че оттук насетне ще могат да въртят свои игри и сделки – много се лъжат.
При първата възможност ще получат същия урок. Вече са яли тази попара и дано поуките не са изветрели.
Поне двайсет човека, поне хиляда пъти са казвали на Борисов, че без справедливост и работещо правосъдие го чака разгром. Той високомерно отказа да приеме действителността. Предпочете да ни пробутва изградения от него и себеподобните му фалшив свят, зад който клокочеха корупцията, рекета, фалша, лицемерието, подлостта, предателството.
Шамарът от загубата ще е най-лекото нещо, което ще си спомня след време Борисов от този втори тур. Предстоят му други – много по-големи неприятности. Имайки предвид неговото себелюбие непукизма на европеските му „бащи” и „майки”, с които толкова се хвалеше, ще му причини тежки нощи. Уверенията от ЕНП, че са до него, ще са гадно протоколно успокоение. На ЕНП му трябват победители. Няма да ги има вече и целувките, и обещанията, и писмата, и груповите снимки с колегите. Друг ще заеме неговото място. Даже Меркел ще е по-хладна, а си има и достатъчно главоболия. А само преди няколко месеца Борисов иронизираше Камерън заради брекзита и даваше акъл на Русия и САЩ какво да правят със Сирия и Турция. Трябва да свиква с мисълта, че е шкартиран.
В момента в щаба на ГЕРБ се случва обичайното след подобна загуба. Ще видят те като минем в опозиция... Ще хвърчат червени глави и фесове само след година... Ще се върнем на бял кон и тогава!... Силни сме, много сме, ще ги отвеем... В психологията това състояние е описано като компенсаторно на поражението. Време е някой да каже на върхушката в ГЕРБ, че Олимп е зад тях, а пред тях е моргата.
Разбира се не бива да бъдат отписвани, силна партия са, но процесите в страната загатват за събуждане на гражданското общество, което ще роди нови политически проекти и субекти. Емоциите ще намерят своята платформа, израз и политическа идеология. Борисов доста елементарно се опита да прехвърли нещата върху някакви си „агнешки главички”, но тезата му увисна като прани гащи още щом бе експонирана в пеевските медии. НяКой му върза кънките без да се усети. Главичките са изстинала манджа. Ренесанс в онзи им вид е невъзможен. Няма кой да го допусне. По-скоро Борисов трябва да е загрижен за предстоящите разследвания на модела #Кой и кръга „котараците”, както и на десетките доказателства за незаконна дейност и присвояване на фирми и капитали, за които досега прокуратурата си затваряше угоднически очите. Не знам дали ген. Радев ще ходи в Румъния, но и тук има достатъчно магистрати, които биха се отнесли отговорно и почтено към възстановяването на върховенството на закона. Хората искат да заживеят нормално и ще направят нужното политиците да разберат това.
Философията, която изповядваше Борисов през последните години изчерпа своя ресурс. Първоначалната активност на първия негов кабинет по преследване на организираната престъпност се оказа краткотрайна. Последваха сделки с най-корумпираната част от елита. Магистрали, спортни зали и пречиствателни станции не компенсират тези мръсни договорки. Освен това тези дейности са задължение на всеки управник и се правят с парите на данъкоплатците. Борисов дори не проумя, че любимият му израз „Аз дадох” дразни и обижда хората. Даваш нещо, което не е твое и искаш да ти се признава като божия милост. Пиара не е само чукане, пъчене, пъшкане и напереност, а и мозъчна дейност, ако може... При Борисов не може.
Много късно Борисов разбра, че птичето на харизмата отдавна не е на рамото му. Не улучи и момента кога да спре уличния език, заканите и лъготенето. Демонстрираното самочувствие вече не респектира, а обижда и унижава.
Не, не вадя на умряло куче нож. Първо ГЕРБ е партия, която има силите и възможностите – финансови, задкулисни, организационни – сигурно ще продължи да е важен фактор още известно време. Зависи какво поведение ще избере. Зависи и от това как другите ще си изиграят картите. Освен това тези неща съм ги писал и казвал през последните години многократно. Понасям за това репресиите на НАП, прокуратурата и следствието. Както и други като мен, които не са съгласни мафията да ни се катери по главите. Не съм от тези партизани, дето излязоха в Балкана на 6 ноември... Плащам цената да имам собствено мнение и позиция от години. Същите неща съм ги споделял и със самия Борисов, когато съм имал възможност да разговарям с него. И той се е съгласявал, че много от тях са верни, но така и не намери сили да тръгне срещу политико-мафиотските структури, овладяли държавата. Защото или е част от тях, или го е страх. Но и двете причини не са повод за съжаление, нито струват като оправдание. Напротив, мотив са за оценка, поуки и други действия.
Анализи тепърва ще се правят. Но ГЕРБ загуби най-важното: доверието. Продаде го на мафията заради няколко милиарда, усвоени от доверени лица. Лошата новина обаче е, че както Борисов, така и други от кръга му няма да могат спокойно да си харчат парите. Децата и внуците им може би, но те – не.
Знам, че битката със статуквото е трудна, но без нея ще изтлеем като нация, която се е предала и си отива.
Може някои да го искат, но аз – не. И вие не го искате.
Огнян Стефанов
