Скандал заради Богдан Филов гръмна в София. Посолството на Израел у нас обяви, че е шокирано от решение на софийските общински съветници от 21 май тази година.
С него улица в София е именувана на името на някогашния премиер Богдан Филов, съобщи БНР.
"Богдан Филов е министър-председателят на България, сложил подписа си под пакта за сътрудничество с хитлеристка Германия, подготвил за гласуване антисемитско законодателство и изпратил българска администрация в новите земи, която депортира тамошното еврейско население", се посочва в писмо от мисията.
"Посолството на Израел в София изразява огромното си изумление от този акт, който неминуемо слага неизличимо петно върху имиджа на българската столица и нейните управници", пише още в съобщението.
Предложението за преименуването на досегашната ул. 202, намираща се в район Витоша на "Проф. д-р Богдан Филов" беше внесено от общинския съветник от СДС Борислав Бориславов. При гласуването предложението за именуване беше подкрепено от ГЕРБ, ДСБ, СДС, "Атака", НДСВ, а БСП гласуваха "против".
Според директорът на НИМ проф. Божидар Димитров решението за преименуването е грешка. Трябвало да минат поне 100 години, за да е готово обществото за подобен акт.
Богдан Димитров Филов:
Богдан Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940-1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943-1944 г.).
Богдан Филов е учен с важни приноси в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство. Като политик Филов до голяма степен е отговорен за включването на България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия през март 1941 г., макар че алтернативата е била България да бъде прегазена от армията на Третия райх, тогава разположена отвъд Дунава.
Роден в Стара Загора, в семейството на подполк. Димитър Филов (от Калофер, съратник на Ботев) и Елисавета Сахатчиева от Карлово, Богдан Филов учи в Карлово и Пловдив и завършва Първа софийска мъжка гимназия в София (1900 г.). Заминава за Германия с държавна стипендия на Министерство на Просвещението, където следва класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902-1903 г.) и археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.). Докторската му дисертация от Фрайбург е издадена веднага като книга - притурка на престижното немско списание „Klio“ в Лайпциг. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през (1907-1909 г.).
Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920-1940 г.); член на Управителния съвет на БАИ (1940-1945). Дописен член на БАН от 1918, от 1929 г. - действителен-член, т.е., академик, а след смъртта на проф. Любомир Милетич - на 27 юни 1937 г. е избран за председател на Българската академия на науките, какъвто остава до октомври 1944 г.
Посветен в масонството още през 1923 г. в Берлинска ложа, по-късно става член на Масонска ложа "Светлина" в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. - именно от неговото правителство.
На 1 март 1941 г. Филов като министър-председател подписва в двореца Белведере в Виена присъединяването на България към Тристранния пакт. На 13 декември 1941 г. ръководеното от него правителство, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на Съединените американски щати и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. На 9 септември същата година е избран от XXV ОбНС за регент в образувания Регентски съвет, заедно с княз Кирил Преславски и генерал-лейтенант Никола Михов. Проф. Богдан Филов е регент почти до преврата, когато на 7 септември 1944 г. подава оставка, под натиск от новия премиер Константин Муравиев. Арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро - на тримесечно пленничество в Съветския съюз. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.
