Вчера управляващата коалиция изгуби президентските избори по един изключително тежък начин. Основната причина за това естествено не е самата партия БСП, а преди всичко негативния вот на хората срещу цялата ни политическа класа.
Този протестен вот в някаква степен е и естествено продължение на тренда от подобни събития в Западния свят, като Брекзит и спечелването на президентските избори от Доналд Тръмп в САЩ. Пределно ясно е, че в глобален аспект хората са разочаровани от политическата класа и търсят промяна. Основните причини за вчерашните резултати могат да бъдат систематизирани по следния начин.
Обвързване на съдбата на кабинета с резултата от президентските избори
Първата и може би най-съществена грешка беше, че премиерът обвърза бъдещето на кабинета си с изхода от президентските избори. Това на чисто концептуално ниво е грешно, защото по дефиниция президентските избори се характеризират с изявен мажоритарен елемент. Това, че генерал Радев получи около 60% от гласовете изобщо не означава, че БСП ще получи, дори и 1/3 от този резултат на едни евентуални предсрочни парламентарни избори. При следващите парламентарни избори всички системни партии ще получат сходен на предишните избори резултати, като много от по-малките партии, дори няма да успеят да влезнат в парламента. Единствената по-съществена промяна ще бъде влизането на едно широко националистическо обединение, като най-вероятно трета парламентарна сила. Обвързването на изхода от президентските избори със съдбата на кабинета доведе до съществен потенциал за консолидиране на протестен вот срещу управляващото мнозинство.
Липса на реална предизборна кампания и закъснялата номинация
ГЕРБ подходи към тези избори по един изключително несериозен начин. Поради някаква лишена от логика причина премиерът забави максимално своята номинация до последния момент, което на практика лиши хората от възможността да наблюдават открит и градивен дебат, относно ключови за бъдещето развитие на страната въпроси.
„И магаре да бях сложил и него щяха да изберат“.
Цитатът по-горе ясно разкрива една от важните причини поради, които ГЕРБ изгубиха изборите. Те просто подцениха противниците си, което обаче не е дори и чак толкова изненадващо в контекста на това, че партията не е губила парламентарни, президентски, или европейски избори в историята си. Към това може да се добавят и редицата социологически изследвания, които ясно показваха, че макари и без все още издигната кандидатура за президент ГЕРБ със сигурност ще спечели изборите. Тези обстоятелства със сигурност са създали на ГЕРБ измамно чувство на спокойствие сигурност за изхода от президентската надпревара.
Много важен елемент от постигнатите предизборни резултати, е че не Цецка Цачева изгуби изборите. Смея да твърдя, че когото да бяха издигнали ГЕРБ той отново щеше да ги изгуби. Тя просто беше заложник на анти-статукво вота, срещу когото много трудно може да се противодейства. Самата Цачева без съмнение е доказан професионалист и на теория би трябвало да можеше да се справи с длъжността на президент.
Седмица изцяло отдадена на всяване на страх в хората
Моментално след неочакваната, поне за мен загуба на ГЕРБ на първи тур, министри и партийни лидери, които подкрепяха правителството приеха една изключително грешна стратегия за всяване на страх в избирателите. Говориха че ако ГЕРБ изгуби изборите, това едва ли не ще означава краят на България. Само в рамките на седмица разбрах, че ако Цачева не спечели изборите България ще излезе от ЕС, няма да има държавен бюджет, санирането щяло да спре, в редица градове на страната ще се стигне на режим на тока и водата и спиране на работата на детските градини. Към това може да се добавят и заплахите за изпадането в международна изолация, спиране на евро фондове и намеци за фалити на банки. От гледна точка на политически ПР е доказано, че стратегията на всяване на страх е пагубна. Тя разкрива отчаяние и страх в управляващите. Всъщност, именно в този момент започнах да си давам сметка, че има реален шанс Цецка Цачева да изгуби изборите.
Пагубното влияние на Реформаторски Блок
Единствената причина поради, която партиите в РБ влизаха в парламента беше, защото поеха ангажимент пред десния избирател, че ще бъдат реална алтернатива и коректив на дотогавашното управление на страната. Това включваше и редица предизборни обещания от това да не се коалират с ГЕРБ до това, че няма да участват в управление с премиер Бойко Борисов. Напълно очаквано опиянени от възможността за реална власт лидерите на РБ веднага след изборите се коалираха с ГЕРБ, като това даде началото на лавина от „трикове“, с които бяха загърбени с лека ръка всякакви обещания за извършване на структурни реформи. Една немалка част от истински десните избиратели гласуваха на първи тур за Каракачанов, а на втори за Радев с ясната цел просто да изкарат РБ от властта и по този начин да накажат ламтящите за власт лидери на партиите от блока. Забелязах, че много мои приятели, с които винаги гласуваме за ДСБ заявяват, че ще отбележат НПН на изборите, като в частни разговори са ми казвали, че всъщност ще гласуват за Радев, но просто ги е срам да си признаят. Много важно е РБ да проумеят и никога повече не забравят, че десният избирател е изключително чувствителен на тема трикове. Мисля, че партиите от РБ ще имат достатъчно време през следващите години да помислят над това, когато не успеят да влезнат в следващия парламент.
Липсата на визия за стратегическо развитие на страната.
Толкова години след прехода цялата ни политическа класа така и не успя да проумее, че харченето и преразпределението на публичен ресурс не е икономическа политика. Усвояването на европейски фондове само по себе си също не е икономическа политика. Строенето на магистрала не генерира устойчив икономически растеж, ако в една държава няма установено върховенство на закона, работеща съдебна система и независими институции. Усвояването на европейски средства за създаване на спортна зала за милиони левове в села от по 50-60 пенсионера също не е икономическа политика. А изказвания на политиците ни от рода на „Като дадохме 100 милиона на пенсионерите/учителите“ и тн. са преди всичко несериозни. Харченето на пари от бюджета за социални трансфери точно преди изборите са преди всичко обидни за получателите на им.
В последните две години се говори за милиарди допълнителни приходи в бюджета от спряна контрабанда без да се търси отговор, обаче защо и къде тези пари са изтичали в предишни правителства и защо няма виновни за това? Предизборно беше „открит“ и картел на горивата при положение, че единствената причина поради, която е възможно да съществува подобен картел е порочната държавната политика на данъчни складове, която нормативно ограничава възможността за конкуренция в сектора. Всъщност, възможността за обособяване на картели в пазара на горивата може да се реши моментално, когато пазарът се либерализира и конкуренцията с увеличи. Това от своя страна ще намали моментално цените на горивата, което ще окаже изключително благоприятно влияние върху конкурентоспособността на икономиката ни.
Правителствената политиката на една държава се изразява най-вече в извършването на тежки структурни реформи във всички проблемни елементи на публичното управление, където има установена някаква по-значителна неефективност. Това неизменно включва поемането на политически негативи за партиите поради нетрадиционните характер на законовата рамка, която трябва да бъде прокарана.
Решаването на тези проблеми, обаче ще има позитивно влияние в дългосрочен аспект за цялата икономика и общество. За съжаление към момента все още няма партия, която е готова да поеме потенциалните негативи от извършването на така нужните дълбоки структурни реформи в някои проблемни аспекти на държавата. Към момента всички потенциални негативи от това се прикриват с постоянно увеличаване на публичните разходи и усвояването на европейски средства. Този подход на управление обаче не е устойчив.
Подобни примери са наистина много и за тях не носи вина една конкретна партия, а абсолютно цялата българска политическа класа, защото всички системни партии са били интегрална част от обособяването и съществуването на тези проблеми. Именно поради тази причина вчера хората гласуваха мажоритарно за човек, който не е професионален политик с ясната визия и желание да накажат цялата политическа класа. Така, че вчерашния резултат не е загуба за ГЕРБ и още повече не е победа за БСП. Това просто е първата стъпка на напомняне на политическа класа, че народът не е доволен от тях.
Никола Филипов, ekipbg.com
