След президентските избори страната навлезе стремглаво в сериозна политическа криза. В нощта след балотажа станаха ясни няколко неща. Обиденият и огорчен на народа премиер Борисов обяви, че минава в тотална опозиция, защото останал неразбран. Лидерът на ГЕРБ заяви, че като получи мандат за съставяне на ново правителство ще го върне.
Поиска и Велико народно събрание. БСП предпазливо информираха, че и те ще върнат мандата, защото са с 34 депутата.
Така се отваря пътят за предсрочни парламентарни избори. Не е ясно обаче какви - за Велико или обикновено Народно събрание. И най-важното - по каква избирателна система. Засега партиите в парламента се въздържат от коментари за идеите за смяна на модела на управление на страната.
Смъртно огорченият Борисов очевидно ще се прави на Ахмед Доган и късният Иван Костов, самосвален от собственото си его и грешки, но обиден на неразбралите го хора. Въпреки твърденията му колко много е направил за тях по време на двата си полумандата като премиер.
Какво очаква България в близките шест месеца? Властта явно се търкаля на улицата, но кой ще я вземе въобще не е ясно.
ГЕРБ е в тежък нокдаун, но как ще излезе от него зависи от самия лидер. Въпреки някои твърдения за реално недоволство и съпротива срещу Борисов вътре в парламентарната му група. Самият Бойко Борисов изчерпа своята харизма и се превърна в застойна фигура от статуквото, срещу което обещаваше да се бори. А опита му да се изтегли от властта чрез самосваляне и връщане отново на „бял кон” може да се окаже и последната му политическа грешка.
Радостта от победата на Румен Радев може да замъгли трезвата преценка на лидерите на БСП за реалното състояние на партията.
Защото мажоритарният вот за генерала е едно, но появата пред публиката на Георги Гергов, Румен Овчаров, Димитър Дъбов и сие моментално ще отблъсне избирателите от столетницата.
За ДПС с Доган и Делян Пеевски, дружбата с когото закопа Борисов, ситуацията е поредният лов на риба в мътна вода. Движението, което си направи „сухи тренировки” на президентския вот е винаги готово за балансьор и управляващ зад кулисите политически партньор. Но повечето политически лидери знаят, че достлука с Доган означава сигурна гибел.
Има реална опасност и след поредните предсрочни избори властта да се споделя с популистки партии от ранга на „Патриотичния фронт”, Атака и ВМРО, които откровено се хранят от мигрантската криза.
Не знам кой техен коалиционен партньор би се съгласил с идеите да се стреля на месо по границата или с рязкото вдигане на пенсиите например. Но това предстои да видим.
Политическата криза, предизвикана от Борисов и неговото его, може да прерастне и в перманента ако на следващите избори няма партия с мнозинство в парламента и се започнат познатите партийни комбинаци и съглашения, до нестабилни мнозинства, „златни пръсти” и слаби правителства.
А страната нищо добро не я чака.
Истината е, че заради липсата на реална представа за обстановката в страната, доверяване на придворни социолози и най-вече силното си его Бойко Борисов остави страната в тежка политическа криза, която може да продължи до лятото на следващата година.
С неопитен политически президент като Румен Радев, липса на мнозинство в парламента и служебно или служебни правителства от които не зависи нищо.
Дори и изборите да са през март или април реално новият парламент ще заработи, ако заработи, най-рано през май-юни. Дотогава страната ще е на автопилот.
Стефан Ташев
