Какво ще се случи в следващите седмици и месеци? Въпрос, който засяга и интересува повечето българи. Той обаче зависи от друг един въпрос, който всички премълчават: Ще влезе ли Бойко Борисов в съда и оттам в затвора?
Той, който яростно отричаше румънския модел на съдебна система и реформи, е напът да стане клиент на точно този модел. Ще го направят неговите досегашни другари от най-тесния му кръг – Сотир Цацаров и Делян Пеевски. Вероятно поощрени задкулисно от Цветан Цветанов. Това е един от най-възможните сценарии.
Но да караме поред, за да стане ясно, защо е (почти) неизбежно това да се случи.
Съкрушителната загуба на изборите от ГЕРБ е половината беда за загубилите. Избирателят каза своята дума и остави политици и всички тълкуватели – от професионалистите до дежурните шарлатани – да нищят знаците на вота. Не е трудно, но се изисква честност. А тя не е от силните ни качества.
Ген. Радев спечели достойно.
Борисов си тръгна достойно.
Който иска да спори – да спори.
Критикувал съм Борисов за много неща, но в последните дни той демонстрира нещо необичайно за тези земи – пое отговорност. Нито един от кълнящите му се във вярност, не го последва. Снишиха се, спотаиха се – да отмине бурята. Сал един Томислав Дончев май е наясно какво се случи и случва. Липсата на справедливост, формулира той очевидната диагноза. И Борисов я знаеше, но не му достига смелост да признае. Защото носи тежка вина за това.
В момента със сигурност крои планове за близкото и средносрочното бъдеще. На Айзенхауер принадлежи изразът: Планът е нищо, планираните – всичко. Стига да разбираш разликата. Но да оставим колизиите около предсрочните избори, служебното правителство, Великото народно събрание, промените в Конституцията и пр. Много неща в тази посока ще се случат, други не, а трети ще потънат в морето от думи.
Въпросът е ще го има ли ГЕРБ, ще го има ли силния партиен водач Борисов и накъде ще поеме. Защото животът му е поставен на карта, без преувеличение. Възможно е тия дни да мисли за реванш, но аз съм готов да се обзаложа, че много повече се вълнува от това какво му готви съдбата в личен план. Шегичките с „шефа над мен” вече не са забавни.
Резултатите от изборите не са просто наказателен вот. Те са вик за промяна на додеялото до смърт статукво. Бе отхвърлен моделът на управление, който представляваше уж нормални обещания, но погълнати след това от сделки на тъмно. Това отврати хората. Борисов нямаше смелост и воля да се противопостави на мафията, която от години е проникнала в цялата кръвоносна система на страната. Реши да се сроди с нея. Покварата на институциите не започва от него, но той катализира процеса. Съдебната система и в частност прокуратурата уж са независими, но всъщност са много повече безнаказани и недосегаеми. Отказът да бъде защитен общественият интерес, днес се връща като бумеранг и някой ще пострада много лошо. Най-вероятно това ще е Бойко Борисов, защото засега прокуратурата остава извън обсега на недоволството.
Цацаров за пореден път се изказа по политически въпроси като изборите, референдума и пр. Не е случайно. Той ще търси спасение, защото знае, че е част от омразния модел, срещу който са гражданите. Най-лесният начин е като измести фокуса на общественото внимание от себе си. Едно демостративно обвинение срещу Борисов ще свърши отлична работа. Хем дава зрелище на масите, хем задоволява чувството за възмездие на пострадалите от политиките на шантаж и рекет и най-вече – радост за Вашингтон и Брюксел, че най-сетне и у нас започва битка с корупцията. Не е важно за какво ще се хване прокуратурата. Законите ни са такива, че може да вгорчи живота на всеки, дори с абсурдни обвинения. Освен това Цацаров ще опита по такъв начин да измъкне прокуратурата от статистиката за най-корумпирана институция. Ще опита, а дали някой ще повярва - е друг въпрос.
Цацаров няма да е сам в тази акция. Ще има горещата подкрепа на Делян Пеевски. Защото това ще измести вниманието и от неговите золуми, а те са много и струват милиарди. Цацаров би спечелил още повече, ако удари и сепутата от ДПС, но знае, че трудно ще воюва на два фронта. Затова ще избере падналия Борисов. Това му гарантира слава, власт, дори уважение – хората бързо прощават, когато някой предприеме желаните от тях действия.
Ще помага и Цветан Цветанов. Защо той1 който е получил всичко на тепсия от Борисов? Защото иска да бъде лидер на ГЕРБ, да играе ролята на спасител, а защо не и да е премиер след време. Мечтите в празно пространство изглеждат лесно постижими и дори заслужени… Да предаде своя досегашен кумир за Цветанов не е никакъв проблем. Той предаде всички, които работиха през годините съвестно и професионално под негово ръководство докато бе вътрешен министър. Предаде и структури в страната, така че още едно предателство няма да го смути. Освен това вече бе в клещите на Цацаров и Пеевски, защо и друг да не опита това „щастие”. Цветанов е споделял пред свои другари, че Борисов не го е защитил категорично, докато имаше проблеми с магистратурата и бе на косъм от затвора. Отмъщението едва ли му е чуждо. Не явно – той знае как.
В свой стил Пеевски ще предложи на Борисов подкрепа – например медиите му да го защитават. На съответна цена. С едната ръка ще го натиска под водата, а с другата ще му подава спасителен пояс…
Борисов е удобната жертва. Освен това има и за какво. Ще трябва да извади много силни „аргументи” в своя защита, за да бъде пожален.
Огнян Стефанов
