Джон Ф. Кенеди някога е казал, че думата ”криза” написана на китайски се състои от два йероглифа: единият означава ”опасност”, другият – ”възможност”. Докато почти целият свят разглежда Доналд Тръмп като опасност, не трябва да забравяме, че той може да бъде видян и като възможност – и то огромна такава.
По време на кампанията си, Тръмп ясно показа, че е човек, преследващ прословутата „тройна корона“ в живота – слава, пари и власт. Първите две вече ги има, така че му оставаше единствено властта. Е, след като я получи, можем да сме сигурни, че той ще направи всичко възможно да влезе в учебниците по история като един от най-великите президенти. Следователно, Доналд Тръмп ще преследва най-тежките и наглед невъзможни за разрешаване цели и проблеми.
Несъмнено, конфликтът в Сирия ще е на първо място в дневния ред, защото чрез евентуалното му успешно разрешаване Тръмп ще прокара ярък и моментален контраст между себе си и провалената политика на Обама в региона. Новоизбраният американски президент има солиден политически мандат от избирателите си (републиканци + електората на Сандърс) да поеме по пътя на преговорите с Русия и да избягва максимално въоръжена намеса. Тоест, със сигурност първите срещи на Тръмп с Путин ще са почти изцяло доминирани от темата Сирия.
Второ, Тръмп обяви, че ще премести американското посолство в Израел от Тел Авив в Йерусалим – разпознавайки историческия град като легитимната столица на страната. Това несъмнено ще се посрещне „на нож“ от арабския свят, Русия и Китай, но пък вече носи екстаз в редиците на Биби Нетаняху. Цялостната визия на Тръмп по този въпрос е неясна и със сигурност бизнесменът ще се опита да сключи сложна сделка между дузината фактори в конфликта – мисия, която днес изглежда почти толкова невъзможна, колкото самото му президентство изглеждаше преди 18 месеца.
Трето, при дипломатически ангажимент с Русия и особено ако такъв доведе до позитивен изход, милиардерът ще трябва да успокои Европейския Съюз по отношение на украинския въпрос. САЩ бяха държавата, повела западния свят в налагането на тежки санкции върху Русия, заради окупацията на Крим, но реален политически ефект така и не е налице (макар икономически Русия да е в незавидно състояние). Тръмп ще трябва да направи още една сложна сделка, балансирайки между подобряване на отношенията с Русия, за да бъде разрешен сирийския конфликт, и позицията на западния свят за Крим, която със сигурност Путин ще желае да изтъргува на масата на преговорите.
Четвърто, Тръмп ще трябва да адресира една неособено видима към днешния момент ос на нестабилност – Турция-Египет-Либия. Макар и трите страни да се намират в периферията на врящия казан Сирия-Ирак и да изглеждат на пръв поглед спокойни, властта в тях се крепи на глинени крака. Либия като суверенна държава де факто не съществува – централната власт е загубила ефективен контрол върху огромни територии, които се превръщат в гостоприемно убежище за радикални групировки. Генерал Сиси неслучайно беше първият държавен глава обадил се да поздрави новоизбрания американски президент – дошъл на власт с де факто преврат, про-западният египетски държавник се бори отчаяно с отслабваща икономика, галопираща инфлация и непрестанно увеличаващо се население, което едвам се изхранва. Президентът Ердоган в Турция излъчва сила и привидна независимост след осуетяването на преврата, но кюрдският проблем набъбва до критична точка и е на ръба да се превърне в ефективен опит да се отреже достъпа на централните власти към източна Турция.
Сега си представете всички тези четири проблема на световната карта – това е един полукръг, в чийто център на 1500 километра радиус от всяка гореща точка се намира... София. И още по-любопитното – София не е кръвен враг на нито една от държавите, с които Тръмп ще трябва да преговаря, дори напротив.
През последната година американският милиардер доказа, че оценява коректността и лоялността и възнаграждава повече от богато всеки свой партньор, който има такова отношение към него. Ако България чуе призивите от САЩ и приведе бюджета си за отбрана в съответствие с изискванията на НАТО, спре да си сменя правителствата като носни кърпички и отправи на новия американски президент атрактивно предложение да се превърне в геополитическа сцена за преговори и в последствие брокер на сделки – избирането на Тръмп току-виж се оказало най-голямата възможност за българската външна политика през последния век.
Автор: Боян Николаев, https://millenniumclub.org
