Безразличието, хленчът и апатията досущ както при соца са само външна мимикрия на вътрешния страх да бъдеш личност, на вътрешния свян да се лишиш от комфорта на примирението и на вътрешния срам, че не вярваш в промяната, колкото и необходима да е тя. Това споделя във фейсбук проф. Николай Слатински.
Защо нашето общество не иска да си представи дори за миг колко по-различен и по-нормален, по-достоен и по-разумен ще започне да става животът ни, когато се освободим веднъж завинаги от феномена „ББ“!, цитира той въпрос на свой студент.
– Като говоря с колеги-преподаватели, които се притесняват от нестабилност и казват, че криво-лява, тази псевдо-дясна стабилност пак е нещо, та да не вземем да я загубим;
– Като слушам как те съвсем типично за възрастта ни се вайкат да не вземе да се случи нещо и да се лишим и от къшея хляб, който народът ни има;
– Като си давам сметка как е неизтребимо и нелечимо у нас това за преклонената главица, дето сабя не я сече и онова за да би мирно седяло, не би чудо видяло;
– Като за сетен път разбирам, че безразличието, хленчът и апатията досущ както при соца са само външна мимикрия на вътрешния страх да бъдеш личност, на вътрешния свян да се лишиш от комфорта на примирението и на вътрешния срам, че не вярваш в промяната, колкото и необходима да е тя, пише още професорът.
Не мога да не преразкажа със свои думи тук споделеното днес от един млад човек, мой студент, пише още проф. Слатински.
"– Само едно не разбирам:
– Защо нашето общество не иска да си представи дори за миг колко по-различен и по-нормален, по-достоен и по-разумен ще започне да става животът ни, когато се освободим веднъж завинаги от феномена „ББ“!?
– Защо нашето общество не се опита да си представи дори за миг, че сме се отървали и отърсили от този феномен, който с посредствеността и недостатъчния си интелект, с недополученото възпитание и парадирането с незнание, ни притиска в провинциалността и махленството, връща ни – като социална култура, като ценностно себеусещане, като властови манталитет и като насаждане на стадните инстинкти – десетилетия назад!?
– Защо нашето общество не може да си представи дори за миг как е останало зад гърба ни запушването на страната ни в позьорство, първосигнални лъжи, а-ла чалга клюки и а-ла кръчма речник, имитации на управление, бабаитщина, говорене каквото му хрумне и правене каквото му текне; как всички те отстъпват без право на обжалване място на способността да се мисли по-дългосрочно и дори стратегически, да се вземат решенията по съвременни управленски процедури и да се изпълняват чрез модерни управленски технологии, да се дава възможност на преден план в държавата да излязат не събирани на случаен принцип и нерядко от кол и въже жадни за власт и послушни до овчедушие марионетки, а европейци по дух, възпитание, знаене на езици, хоризонт на визиите и креативно мислене!?
– Защо на нашето общество му е толкова трудно да си представи дори за миг, че цялата тази гмеж от случайни за националните интереси и националната сигурност властници, резултат от неестествения подбор на един безкрайно неадекватен за 21 век популист-демагог и цялото това алчно и лакомо облажване край властовата софра чрез еврофондове и държавни поръчки си отидат безвъзвратно и страната ни възкръсне за качествено различни амбиции, цели и стремежи, скъсали напълно и без жал с всичко това, което ни задушава, което ни принуждава да се гърчим, което ни кара да се срамуваме, че точно на България се е паднало такъв човек да е премиер, което ни довежда до отчаяние и ни отвежда колкото се може по-далеч от родината ни!?
Сигурен съм, че ако си представим колко различен ще бъде животът, когато се освободим от кошмара на последните години на управление и профукване на шансовете и бъдещето ни, нещата ще започнат да изглеждат по друг начин, по коренно различен начин. Това ще бъде мощен сигнал към отдавна надминалия 1 милион българи зад граница:
България се променя! България се променя! България се променя! България се променя!
И има тогава да се чудим как сме го допуснали всичкото това, как е било възможно то да ни се случи… Но ще си казваме – слава Богу, то отмина и замина! А сега на работа, защото има да се лекува държавата ни, да се възстановява от току-що преболедуваната болест, да се отърсва от лошия спомен и да отлепя от дъното. Все пак докато всичко не е загубено, нищо не е загубено!"
